Поводи за радост и гордост

Тая страничка спокойно можех да я озаглавя "хвалипръцковщини", ама викам си "не е много прилична тая дума". Та затова така по-завоалирано и същевременно гръмко заглавие й сложих. Идеята ми е тук да си споделям разни хубави случки и поводи, които са ме направили щастлива. Аз ще се фукам, пък вие ще ме тупате по рамото и ще викате "Браво, Бубе! Давай все така!" (ха-ха)

С какво да почна, с какво да почна??? То е ясно, че най-голямата радост и гордост в моя живот са трите  ми прекрасни деца (всъщност вече са четири, но с най-мъничкия ще ви запозная по-надолу на страничката) . За тях мога да пиша с дни, но мисля да ви го спестя. Обаче няма как да пропусна да постна една от страхотните снимки, които Миленка им направи през есента на 2010 г.
фотография Милена Коцева
  Супер са, нали?!? Цялостната идея, стайлинг, композиции - всичко е дело на Миленка. За нас беше супер готино и забавно да ни снима. Шапка й свалям как успя да предразположи и подреди момчетата. За мен в повечето случаи това е мисия невъзможна. Фотосесиите ми на децата обикновено започват с огромен ентусиазъм от моя страна и тотално нежелание от тяхна, преминават през една безкрайно мъчителна фаза на "ооооф, стига вече!" и "еееееееее, айде още малко!" и завършват с куп размазани снимки и изострени взаимоотношения. При Миленка случаят беше доста по-различен, макар че се наложи да подкупвам Давид с кексчета и макарони на фурна, за да го снима самостоятелно. 
Избрани снимки от фотосесията можете да разгледате тук.


Така и така стана въпрос за хубави снимки, та и аз да се похваля с една такава. Ей тази:


С нея участвах в един конкурс на WEBSHOTS за фотографии на тема "храна" и спечелих второ място. Бях толкова горда и щастлива!!! Принципно съм далеч от мисълта, че снимките ми са добри, но като получиш подобно признание се чувстваш много готино. Дни наред ме засипваха с поздравителни писма и коментари и за малко да си въобразя, че и за фотограф ме бива. Самата снимка я правих на вилата ни в Трънско и е абсолютно натурална - няма никаква обработка!!! Крушите действително бяха толкова красиви и червени, но на вкус хич ги нямаше.

Другият ми голям успех в WEBSHOTS е, че имах и цял албум, избран за албум на деня, а това вече е много. Да изтипосат твои снимки на заглавната страница на фотофорум от такъв мащаб, си е наистина яко. Яко, яко, ама снимките баш в тоя албум не са нищо особено. Честно казано, дори се чудя на избора им, но коя съм аз да им давам тон в живота. Щом така са преценили хората, добре! Албумът бе посветен изцяло на едни кексчета, които правих послучай 8 март за госпожите на децата. Много деца, много госпожи, много кексчета. Само да вметна, че винаги съм изпитвала огромна почит и уважение към учителите като цяло,  а за лелките и учителките на децата ми мога да кажа, че съм им безкрайно благодарна и признателна. Затова и всяко от тези кексчета е направено и подарено с много обич.

В тоя сайт за снимки постоянно бях на заглавната страница на раздел Food&Drink. Албумите ми с вкусотийки и тортички бяха сред най-разглежданите. Дори стигнах до 11-то място в класацията за най-посещавани и сваляни албуми в раздела от общо близо 18 000 потребители, публикували снимки на тази тематика. За мен това бе огромно постижение!!! За жалост вече нямам профил в този сайт, тъй като той бе закупен от нови собственици и стана платен.

08.07.2010
Друга моя гордост е статията за мен в www.haskovo.net. Когато дъщерята на авторката на сайта ми писа, че искат да се свържат с мен за интервю, направо не можех да повярвам. Аз и интервюта?!?!? Толкова се развълнувах и притесних. Но щом получих въпросите и започнах да отговарям, паниката изчезна и ми бе много забавно и приятно. Цялото интервю може да прочетете тук




25.10.2010
Още един повод за радост!!! Днес имам удоволствието да гостувам на Мария Илиева в рубриката й "Гастрол". Харесвам Мария, харесвам и нейния блог, затова съм щастлива, че ме покани да гастролирам при нея. Блиц интервюто беше много забавно. Може да прочетете цялата статия тук.
Благодаря ти, Мария!
Феврурари, 2011
Още 15 минути слава!
Първата ми поява на страниците на списание - INTRO, бр. №81, февруари 2011, стр. 90-93. Благодаря на ИНТРО за оказаната чест! Поканата дойде от Биляна Петрова, а интервюто взе редакторката Биляна Славейкова.

Март, 2011 г
Отново успех в WEBSHOTS! Няколко дни бях на заглавната страница на сайта. Снимката, която ми бяха изтипосали, е направо ужас - нито кексчетата са нещо кой знае какво, нито пък снимката става за гявол. Даже мъжът ми се бъзикаше, че са ме сложили за контраст между истински готините фотографии - да изпъкват още повече на фона на моето боклуче. Каквато и да е била причината, както се казва - лоша реклама няма. 


Далеч повече се зарадвах на писмото, което получих от редакторите на същия сайт, с което ме канеха да участвам в конкурса на American Greetings. От 679 милиона снимки, качени на сайта, бяха избрали определен брой (не се споменава точно колко), които имат право да участват в надпреварата. Снимките победители ще бъдат отпечатани върху пощенски картички и получават сумата от 100 $ на калпак (много тънко, ама явно и американците са скръндзави). Та на мен ми пратиха да подпиша договор за общо 7 снимки, но се оказа, че качеството им не отговаря на изискванията и нищо не стана. Останах си с едната радост. 

Март, 2011 г
Това пък е участието ми в Lady Zone по покана на Росица Тодорова. За първа пролет подготвих за тях два материала - пролетни кексчета и букет от курабийки. Малко са разместили снимките и текста и не е много ясно и подредено, но карай да върви!


Октомври, 2011
По покана на Дани Николова, отговорен редактор на PMG Програмата Медиа Груп гостувах на електронното и печатно издание Програмата. Тук може да прочетете представянето ми, а това е пълен вариант на интервюто.  Повечето неща вече са ви до болка познати, но все пак може да ви е интересно. 

На първо място - как започнахте да правите торти?
В началото на 2008 година си седях вкъщи по майчинство с най-малкия ми син и за да уплътня времето максимално, реших да се пробвам с някоя торта. До този момент най-голямото ми постижение в сладкарството бе един кекс по стара мамина рецепта. По тортите се запалих след предаване на Слави Трифонов, в което му гостуваха наши сладкари-декоратори и показваха как се правят разни неща от захарно тесто. Стори ми се супер забавно! Още на следващия ден изкупих пластелина от кварталните книжарници и започнах да моделирам цветя и фигурки. След месец-два реших, че достатъчно съм надобряла и за 33-я ми рожден ден направих първата торта в живота си – едноетажна, бяла, с венец от рози. Не, не от пластелин, а с блатове, крем и захарно тесто. Идея си нямате колко горда бях от резултата, а и гостите като почнаха едно „Ах!”, „Ох!”, „Наистина ли ти си я правила?”. После последва дълго бездействие от моя страна, но мълвата колко страхотна торта съм направила се носеше от уста на уста. Лятото, покрай рождените дни на две от децата, затвърдих всеобщото мнение, че много ме бива в тоя занаят и изведнъж поръчките започнаха да валят. Сега имам над 200 торти зад гърба си, всяка с уникален дизайн.
Какво всъщност е основното Ви занимание?Колко време отделяте за хобито в сравнение с основното Ви занимание - кое има предимство?
Основното ми занимание в момента са семейството и домът. След третото ми дете така и не се върнах на работа. Завършила съм Първа английска гимназия в София и Българо-датския колеж по търговия, туризъм и маркетинг в Ботевград. Работила съм много и различни неща, защото мразя еднообразието и бързо ми омръзва. Най-много си обичах работата като преподавател по английски език, а професията, за която винаги съм мечтала, е да бъда стюардеса. Обожавам да летя със самолет! През последните две години тортите заемат по-голямата част от моето ежедневие, но все още гледам на тях като на хоби – нещо, което правя с невероятно удоволствие, желание и любов!!!
Как се справяте с толкова голямо семейство:)?
Голямото семейство е огромно богатство, но и голяма отговорност и куп ангажименти. Ще излъжа, ако кажа, че да отглеждаш и възпитаваш три деца и да се грижиш за домакинството е лесна работа. Всъщност, това е най-отговорната и трудна задача. Оставям настрана чисто битовия аспект на нещата. По-важното е да направиш от децата си добри и способни хора. Да им осигуриш не само подслон, храна и образование, но и да им дадеш цялата си обич и внимание. Всяка сутрин се будя с надеждата днес да бъда още по-добра майка от вчера, а нощем заспивам благодарна, че имам тези прекрасни деца. Те са моята най-голяма радост и гордост, те са всичко, за което съм мечтала!
Тримата Ви симпатяги помагат ли в правенето на тортите или само в консумацията:)
Правенето определено не ги влече, но виж ,с похапването добре се справят. Проблемът е, че имат различни вкусови предпочитания и е много трудно да им угодя едновременно. Май единствената торта, която обичат и тримата, е Тирамису. Правя го по оригинална италианска рецепта и става наистина убийствено вкусно!!!
Коя е най-трудната торта, която се е налагало да правите и която Ви е измъчила адски?
Всяка торта е трудна и я приемам като предизвикателство. Както вече споменах, стремя се всеки път да измайсторя нещо ново и различно от предишните ми творения. За целта се искат много въображение и вдъхновение. Някои детайли, разбира се, се повтарят, но като цяло дизайнът е уникален. Искам всеки да си знае, че това е Неговата торта, направена от Буболинката и тя да е неповторима. Друг е въпросът, че повечето ми торти се копират многократно от „колегите” в бранша.
Как изглежда тортата, с която се гордеете особено много?
Няма торта, с която да не се гордея. Те са ми като рожбички – обичам си ги всичките!!! Във всяка влагам цялото си старание, сърце и душа. Мисля, че точно това ги прави толкова харесвани. Когато нещо е сътворено с любов, то успява да докосне другите, да ги разчуства, развълнува. Наистина ми е трудно да се спра на една конкретна торта.
Що за човек сте всъщност - какво ви забавлява, какво ви развлича, къде обичате да излизате или пък какво друго освен тортите Ви е на сърце?
Ами най-обикновен, макар често да чувам по мой адрес „Ти не си човек!” Обожавам музиката и танците. Докато работя по тортите винаги слушам радио. Харесвам рок, метъл, латино, българска музика, класика. Обичам да ходя на кино, на театър, на концерти, да излизам с приятели, да бъда сред природата, да играя с децата. За жалост ежедневието ми е твърде натоварено и рядко ми остава време за развлечения. Но каквото и да правя, винаги се стремя то да ми доставя удоволствие и да се чуствам добре. Дори когато мия чинии или простирам дрехи, го правя така, че да ми е забавно. Мисля, че на интелигентния човек никога не може да му е скучно или тъпо. Това се опитвам да възпитам и у децата си. Животът е твърде кратък, за да му се цупим. Всеки миг трябва да се изживява пълноценно.
Какво планирате оттук-насетне, някакво предизвикателство, с което сте се нагърбила и смятате да го преодолеете на всяка цена?
Този въпрос ми напомни за едно интервю за работа, на което се явявах преди няколко години. Господин Началникът се държеше адски надменно и аз реших да не му се давам лесно. На въпроса му „Какви са Ви плановете за вбъдеще?” отговорих „ На 40 да имам 4 деца и да бъда кмет на София!” Шегувах се, разбира се! 
Не съм от хората, които чертаят планове и се стремят със зъби и нокти да постигнат своето. Не че не съм амбициозна или упорита, но по-скоро залагам на импулса, на моментното решение. Имам силно развита интуиция, която много ми помага в това отношение. Каквото и да си поставя за цел, знам, че ще успея, защото имам подкрепата на съпруга и децата ми. Те винаги ме окуражават и вярват силно в мен. А това е невероятен стимул!
Как ще изглежда абсолютно невъзможната за направа торта?
Ами сигурно обърната наопаки – с най-малкият етаж най-отдолу. Моите способности в тортоправенето далеч не са големи, така че доста торти бих поставила в графа „невъзможни”. Така наречените 3Д торти (във формата на фигури или предмети)ме плашат много и рядко се наемам да ги правя. Но това, което аз не мога, някой друг ще сътвори без проблем. Така че, „невъзможни” неща няма!!!

Септември, 2011

Точно на имения ми ден - 17 септември, тази година (2011) имах удоволствието да излезна по женски с Ели. И не само успяхме да си побъбрим на воля, да хапнем вкусна торта и да се забавляваме, но и си спретнахме страхотна фотосесия. Идеята беше изцяло на Ели!!! От мен се искаше да подбера една торба дрехи, подходящи за снимки и да си замъкна дупИнцето на уреченото място в уречения час. За нещастие точно този ден се събудих с ужасно главоболие и до обяд ми беше адски лошо. Дори мислех да отложа срещата с Ели, но пък хич не ми се искаше да я разочаровам. Затова се мобилизирах всячески, натъпках се с лекарства и малко живнах. Лошото ми мина, но се почна едно ужасно притеснение как ще се справя - да се правиш на фотомодел на дърти години не е лесна работа. Но щом се видяхме с Ели забравих и притеснения, и предразсъдъци, и всичко.... Ели беше набелязала няколко места, подходящи за снимки, но част от тях не успяхме да оползотворим по една или друга причина. Най-романтичната серия снимки ми направи в малката сладкарничка в стил Shabby Chic на Оборище 37 - Салон на цветя. От персоналат бяха супер любезни и ни позволиха да си се щракаме където и както си искаме. На тези снимки съм с тоалет на Ели - за съжаление в гардероба ми все още нямам бяла ефирна рокличка и тя бе така добра да ми услужи с нейната. Голямо преобличане падна покрай снимките, а не успях да се издокарам и с една трета от дрехите, които бях помъкнала. Като ги събирах преди да изляза от вкъщи, съпругът ми се шегуваше, че толкова багаж събирам, все едно го напускам. Ще му се, ама оттърване от мен няма. След сладкарничката се поразходихме из центъра, в търсене на интересни места за декор, а на финала Ели ме заведе в Слънчогледи. От години слушам за този магазин и все не намирах време да го посетя. Най-накрая мечтата ми се сбъдна. Дори си понапазарувах някои нещица. Благодаря на Ели за преживяването и за прекрасните снимки!!! За мен беше истинско удоволствие да й позирам и се надявам да не съм я разочаровала. 
Всички снимки от фотосесията  може да разгледате тук.
А прелестните фотографии на Ели можете да видите в блога й или тук.

20 януари 2012 г
По покана на Десита Иванова дадох интервю за jenite.bg. Статията може да видите тук.



 4 октомври 2012 г
По покана на Ани Костова, редактор в програма Хоризонт на БНР, дадох интервю за предаването "Графити по въздуха". Записът на разговора бе излъчен на 04.10. 2012. 


18 ноември 2012 г
По покана на Мина Бакалова от Варна участвах в предаването "Най-добрият човек" по Нова телевизия, посветено на нейния талант в тортоправенето. Преживяването бе изключително вълнуващо! Това е първата ми поява на екран по национална телевизия и то в ефир, на живо. Цялото предаване можете да видите тук.



Декември, 2012 г
През ноември получих писмо от Lauren Torrisi, редактор на електронния сайт на Good Morning America на телевизия ABC, в което ме молеше за позволение да използват моя снимка за албума им с Коледни вдъхновения. Ставаше въпрос за ето тази снимка:

Фотографията всъщност е направена от Елена Гледачева, но курабийките са си мое дело. Изработих ги по нейна поръчка за коледната й фотосесия с бебета. 
Естествено, дадох съгласието си и малко след това снимката бе публикувана под номер 8 от общо девет снимки на декорирани коледни курабийки в албум, озаглавен "9 Stunning Christmas Cookie Designs". Стана ми супер готино и приятно, но още повече се развълнувах от многото коментари и харесвания, които получих във ФБ. Страхотно е да знаеш, че някой се гордее с постиженията и се радва на успехите ти. Благодаря ви!!!


Март, 2013 г
В брой 83/ 14 март на сп. Good Food имаше интервю с мен. Благодаря на главната редакторка Людмила Слокоски за поканата. 





 Април 2013
Получихме покана от редакторката на сп. Кенгуру, Весела Захариева, да се включим в националната кампания Голямото семейство. Инициативата е в подкрепа на българските семейства с три и повече деца. Идеята е да се популяризира многодетния семеен модел у нас. 
Свиках семейния съвет, за да разбера дали всички са "за" да се присъединим към кампанията. Само средният ни син Давид имаше леки възражения, защото се притесни, че може да стане известен, а него подобни неща го плашат много. :))) Големият попита каква е идеята, защо трябва да го правим. Обясних, че целта е да се покажат родители с три и повече деца, за да се насърчат и другите семейства. Тук Девин, най-малкият, настоя непременно да кажем, че чакаме и четвърто бебенце. Той е толкова ентусиазиран, че ще става батко, че само бебето му е в главата. 
И така, след като единодушно решихме да участваме, седнах да напиша и нашето писмо. Попитах всяко едно от момчетата какво би искало да разкажа за него. Най-големият каза "Истината, но все пак гледай да не ме изкараш прекалено лош!" Нали в момента е във вихъра на пубертета и често се налага да му четем конско. Средният рече "Ти ме познаваш достатъчно добре. Какво има да ти казвам аз какво да пишеш." Най-малкият бе доста по- взискателен "Пиши, че съм най-добричкият, че най-много те обичам, че мога да чета и пиша, че ще бъда най-добрият батко...."
Е, постарах се максимално обективно да опиша всеки един. 
Номинацията ни можете да прочетете тук


Ето го и самото писмо, което изпратих за участието ни. 


Запознайте се с нашето семейство – Люба, Пламен, Денис, Давид и Девин Златкови.  А скоро, живот и здраве, към него ще се присъедини  и най-новият му член, тъй като сме в очакване на четвъртото ни дете  - отново момченце!


В началото бяхме само двамата – аз и Пламен. Запознахме се като състуденти в колежа, където следвахме една и съща специалност. В продължение на две години бяхме само приятели, но истински, от тези, които си споделят всичко, подкрепят се и си помагат. След това пламна и любовта – пак истинска, страстна и вълнуваща.  С годините и тя, и приятелството ни станаха още по-силни и непреходни. Винаги съм казвала, че любовта ни е пламенна, защото и имената ни са такива – Люба (любов) и Пламен (пламък). Фамилията ни пък се свързва със златото – синоним на богатство, скъпоценност, благородство. И ние наистина сме богати, защото имаме най-ценното на този свят – трима прекрасни сина, които обичаме безумно. Те са нашето сбъднато щастие, нашата гордост и радост. А сега сме в трепетно очакване и на четвъртото ни момченце – отново плод на голямата ни любов! Децата ни са много различни като характери и съответно подходът към всеки при отглеждането и възпитанието им също е различен. Като родители се стремим да им осигурим всичко необходимо, за да растат здрави и щастливи, а най-голямото ни желание е да ги възпитаме да бъдат добри и почтени хора с култура, морал и ценности. Дано се справим добре, макар родителството да е доста трудна и отговорна задача.

За отглеждането на децата финансово разчитаме само на себе си. Със съпруга ми работим в частна фирма за маркетинг и рекламни услуги, която основахме преди малко повече от година заедно с още трима съдружници. Не печелим много, но доходите ни са достатъчни да осигурим на семейството ни нормален начин на живот. Живеем в апартамент, караме второупотребна кола, нямаме гледачка или домашна помощница.  За жалост не можем да си позволим много неща, но не сме останали гладни и боси. Имали сме и доста тежки периоди (особено когато и двамата бяхме безработни и с три деца), но никога не сме се оплаквали и не сме губили вяра и надежда, че нещата ще се оправят. Твърдо отстояваме принципа, че когато човек има деца, той трябва да се грижи за тях без да очаква помощ от когото и да било. Нито държавата, нито отделните институции, нито обществото, нито близките и познатите са ни длъжни с нещо само защото сме решили да имаме повече деца. Съответно те, от своя страна, не би трябвало да се намесват или да ни осъждат за това наше решение. Но на практика се оказва, че не е така. Държавата ощетява третото и всяко следващо дете с по-малък размер на еднократната помощ при раждане, а майчинството за четвърто дете е само шест месеца. Обществото ни също трудно възприема идеята за повече от две деца. Всеобщото мнение е, че многодетни са само семействата от малцинствата, сектантите, тези с по няколко брака или безумно богатите, които могат да си позволят всичко. Е, ние не принадлежим към нито една от тези групи. Част от близките и познатите ни приеха новината, че ще имаме четвърто дете, като твърде смело и дори безразсъдно решение. Въпроси от рода на „Случайно ли стана?“ и „Ще го задържите ли?“ ни звучаха меко казано обидно. Всяко едно от децата ни е правено с огромно желание и любов. За нас те са най-голямото богатство и щастие. Гордеем се с тях и ги обичаме безкрайно!


Най-големият ни син се казва Денис. Роди се на 4 юли 1999 година. В момента е ученик в седми клас в паралелка с усилено изучаване на японски език. Предстоят му матури и кандидатстване, но май тийнейджърските   интереси го вълнуват много повече.  Предпочита да е с приятелите си, отколкото да заляга над учебниците. Обожава да гледа футбол и да слуша музика. Мрази да чете и да си оправя стаята. Обича да спортува – ходи на плуване, играе баскетбол, волейбол, футбол, тенис на маса. Като темперамент е много общителен, но и доста умерен в емоциите си.  Не споделя много, но винаги му личи, когато нещо го тормози. Изключително импулсивен е и доста суетен, което все пак е типично за зодия Рак. 


Вторият ни син е Давид. Роди се на 7 февруари 2003 г. Беше едно изключително кротко и спокойно бебе, макар да имаше много здравословни проблеми. Нито за секунда не сме се притеснявали как ще се справяме с две деца. Тревожеше ме само мисълта как по-големият ще приеме появата на бебето, но явно го бях  подготвила добре, тъй като изобщо нямаше ревност или негативни емоции. Давид беше толкова щастлив, че си има батко. Беше прекрасно да ги гледаме как растат и си играят заедно.  Сега Давид е в трети клас  в английска паралелка с изучаване на испански език. Изключително старателен, но и доста притеснителен ученик е. Доста по-затворен е от батко си и по-трудно се доверява. Понякога сякаш се пренася в свой измислен свят. Обича да остава сам и като цяло е много самостоятелен. Доста е търпелив и упорит. Изключително чувствителен, деликатен и състрадателен е. Единственото оплакване, което госпожите в детската градина, а и в училище са имали от него, е че е прекалено добър. Много е музикален и артистичен. Пее страхотно, обича да танцува. Спортовете не го влекат, но ходи с удоволствие на плуване. Обожава да чете книги.


За трето дете никога не сме имали колебания – просто си знаехме,че някой ден и то ще се появи на бял свят. Денят бе 9 юли 2007 г. Роди се нашият прекрасен Девин. Името му идва от латинското „божествен“ и той наистина е такъв. Със сините си очи, руси коси и миловидно личице има вид на ангелче. А колко е любвеобилен и гальовен!!! Притежава невероятна интуиция и е много чувствителен. Сега е на 5 г и е в трета група в детската градина. Много е изпълнителен и винаги иска да знае и може всичко. Трудно понася критика и притежава завидно самочувствие. Много е общителен, енергичен и жизнерадостен. Всяка сутрин се буди с усмивка и винаги е толкова положително настроен. Обича да рисува и определено има усет за красивото.

С три момчета вкъщи винаги е весело и забавно. Децата внасят толкова много радост, динамика и живот в дома. Усещането да ги наблюдаваш как растат е невероятно. Всеки момент са способни да те изненадат и ти се иска да не пропуснеш нито миг с тях.  Има и много трудни моменти – когато са болни или страдат емоционално. Като родители преживяваме двойно по-тежко всяка тяхна болка или мъка. Важно е в такива ситуации децата да се чувстват максимално сигурни и защитени, да знаят, че могат да разчитат на нас. А това се постига с взаимно доверие и безгранична обич. Докато си вярваме и се обичаме, семейството ни ще бъде здраво и сплотено. Основното, на което искаме да научим момчетата е, да се уважават и обичат, да си помагат и да се подкрепят във всичко, да бъдат добри приятели и истински братя. Един за всички, всички за един!

18 май 2013
Кампанията приключи. След гласуването във фейсбук останахме извън първите десет с общо 212 гласа. Благодарим на всички, които ни подкрепиха. За нас бе важно не да спечелим, а да участваме. Ако сме успели да ентусиазираме дори и едно семейство да има повече деца, значи мисията ни е успешна. Честито на победителите - семейство Цветанови от Годеч!!! Нека гордо и достойно носят титлата "Голямото семейство на България"! А ето и финалното класиране.

 20 Май 2013

По покана на Пепа Йорданова дадох интервю за вестник "Всичко за семейството" (бр. 20/ 16-22 май 2013). Благодаря за проявения към мен интерес. Като си купих броя го показах на децата вкъщи и Девин възкликна "А, че аз и по телевизията съм те гледал! Ама теб тогава те нямаше вкъщи и не можа да се видиш. То и аз едвам те познах. Добре, че беше с кафевите ботуши, та да разбера, че си ти. " (имаше предвид участието ми в предаването на Нова телевизия "Най-добрият човек", посветено на Мина Бакалова от Варна, в което бях гост. 
Ето и самото интервю, части от които бяха поместени във вестника. 


- Как се роди страстта ви към кулинарията и с какво започнахте?

Като ценител на вкусните и красиви ястия съм фен на кулинарията още от дете. Откакто се помня обожавам да разглеждам готварски книги и списания, а сега редовно следя и кулинарните телевизии. Кулинарията е магия, изкуство.  А с какво съм започнала? Най-вероятно с пържени яйца и кекс. Това са първите неща, които си спомням ,че приготвях още на 6-7 годишна възраст. Сериозно се захванах с готвене едва когато се омъжих. А по сладкарството се запалих само преди няколко години и то съвсем неочаквано и за мен самата. Никога не съм предполагала, че мога да се занимавам с нещо подобно и то да бъде толкова добре прието и оценено.

- Само сладки изкушения ли приготвяте или обичате да майсторите и други работи?

Старая се да балансирам, а и само от торти не се живее!!!  Със съпруг и трима сина, а на път е и четвъртото ни момченце, доста често ми се налага да стоя пред печката. Но се старая да приемам готвенето като забавление, а не като задължение. За жалост децата ми са доста капризни и не ядат всичко, което доста ме ограничава в подбора на ежедневното меню. Но пък при всяка възможност опитвам нещо ново – обожавам да експериментирам!!! Смея да твърдя, че имам усет към различните вкусове, продукти и подправки и откривам сполучливи комбинации без да следвам рецепти. Същото важи в пълна сила и за сладките ми творения, макар там възможностите да са доста по-ограничени.

- Според мен трябва да имате нещо общо с изкуството, за да създавате тези красоти. Така ли е?

Може и да трябва, но нямам! Никога не съм се занимавала с какъвто и да било вид изкуство, нито имам подобно образование. Дори и през ум не ми е минавало, че някога ще декорирам торти и сладки със захарно тесто, че ще правя фигурки, ще измислям дизайни. Но така се запалих и ентусиазирах, че всичко се разви шеметно.  Сякаш се пренесох в един нов свят – приказен, сладък, красив…

- Трудно ли е да се научи човек да прави тези торти и сладки?

Когато има воля и желание, човек може да постигне много. Имаме късмета да живеем във време, когато всякакъв вид информация е напълно достъпна и само с едно влизане в интернет можем да открием всичко, което ни интересува. Не съм посещавала никакви курсове. Научих всичко от специализираните сайтове, форуми и видео клипове. Но мисля, че не е само въпрос на научаване. Нужна е и голяма доза талант и усет. Както всеки занаят или изкуство, и сладкарството си има своите тънкости, които е добре да бъдат овладени. Несъмнено с практиката човек става все по-добър, но никога не бива да спира развитието си. Мен, лично, винаги ме води стремежът да бъда още по-прецизна и да се усъвършенствам.  Дори когато съм доволна от резултата си казвам „Е, следващият път може да е още по-добре!“

- Как ги украсявате - от какво се ръководите при избора на темата, какво материали използвате, лесно ли си ги набавяте?

При избора на дизайн възможностите са две – или правя точно това, което иска поръчителят, или оставям всичко на собственото си виждане и въображение. И в двата случая изпитвам невероятно удоволствие в процеса на работа. Обръщам внимание както на визията като цяло, така и на детайла. Всичко трябва да е съвършено и специално. Искам творенията ми да радват и да впечатляват . Искам да имат свой стил и да се открояват. Затова и винаги се стремя да създам нещо ново, различно, интригуващо. Всяка торта за мен е истинско предизвикателство. Във всяка влагам цялото си сърце и старание. Затова и толкова много си ги обичам.

За да бъде една торта специална, тя трябва да е и красива, и вкусна. За целта използвам само висококачествени материали и продукти. Нужни са и професионални инструменти и консумативи. Всичко това струва скъпо, но си заслужава. За щастие снабдяването с всичко необходимо вече е доста по-лесно отколкото преди три-четири години, когато започнах да се занимавам със сладкарство. В България декорирането на торти и сладкиши набира изключително голяма популярност  и печели все повече фенове.

- Споделете някои тънкости при работата с тези материали. Какво да знаем ние, неопитните, за да ни се получат нещата?

При декорирането най-често използваният продукт е така нареченото захарно тесто или фондан.  С него се покриват тортите и се изработва украсата – фигурки, цветя, т.н. То наподобява пластилин, но е доста по-капризно, тъй като е много чувствително към температурите и влагата. Можете да си го купите готово или да си го приготвите сами по някоя от многобройните рецепти. Каквото и тесто да изберете, важно е то да бъде меко и еластично, а това се постига посредством правилното му съхранение и старателно размесване преди работа. Съхранявайте го на стайна температура, добре увито в найлон и поставено в плътно затворена кутия. В противен случай ще изсъхне и няма да е годно за употреба. За оцветяване на тестото се използват хранителни бои – гелови, течни, прахообразни. Техниките за работа с тях са различни.  За да покриете тортата с фондан, първо трябва да я измажете с маслен крем и да я оставите в хладилника докато напълно стегне. Върху поръсен с натурално нишесте плот или върху силиконово килимче разточете захарното тесто на голям лист с дебелина около 0.5 см. Използвайте дълга, дебела и незалепваща точилка. Пренесете разточеното тесто върху тортата и внимателно пригладете първо отгоре, а след това и странично. Използвайте дланите на ръцете си или специална сладкарска „ютийка“. За изработването на отделните декоративни елементи са нужни куп инструменти – резци, молдове, вейнери, но и с подръчни средства и повечко въображение бихте могли да сътворите красива и впечатляваща украса. Направената и поднесена с любов торта е много по-специална и от най-съвършената такава.

- Какво се крие зад украсата, имате ли си ваши любими рецепти за блатове, за тесто и т.н.

Първото впечатление от една торта несъмнено идва от нейната визия. Но рано или късно, освен храна за очите, тя става и храна за небцето. Тъй че, вкусът е не по-малко важен от дизайна. Винаги се старая тортите ми да са не само красиви, но и вкусни.  Различните хора имат различни предпочитания, затова се стремя да предлагам разнообразни пълнежи – от по-класически да по-нестандартни. Любимите ми вкусове са на кафе, карамел, коняк, горски плодове, йогурт. Обожавам леките и ароматни торти, но нямам нищо против и парче „тежка“ шоколадова торта в компанията на топка сметанов сладолед.  За мен яденето на торта е ритуал – наслаждавам се на всяка хапка, така че да ми достави максимално удоволствие.

- Оставам с впечатлението, че сладкарството се превърна в любимо хоби, а може ли да е и професия? Вие имате ли такива амбиции?

Да, наистина е така. Все повече дами се поддават на магията на сладкарството и то се превръща в тяхно хоби, в нещо, което им носи радост, удоволствие, удовлетворение. Усещането, че си способен да сътвориш нещо сладко и красиво, с което да изненадаш и трогнеш някого, е наистина прекрасно. За мен точно тази емоционална връзка е много важна. Обичам да творя за конкретен човек, а не да бълвам торти на конвейер. Именно поради тази причина никога не бих превърнала хобито си в бизнес. Цялата магия ще изчезне. Не искам да печеля пари, а емоции.

- Здравословно или вкусно, или и двете?

Идеалният вариант би бил и двете. Но аз съм доста скептично настроена по отношение качеството на съвременните храни. Химията май взима превес над естественото. Храните от животински произход са пълни с хормони и антибиотици, плодовете и зеленчуците – с нитрати и пестициди. Навсякъде „гъмжи“ от Е-та, подобрители и консерванти. Нямам никаква вяра и на така наречените „био продукти“. Затова гледам да не се вманиачавам на тема „здравословно хранене“. По-скоро изповядвам идеята, че човек трябва да се храни с това, което организмът му иска. Върл противник съм на всякакъв тип диети и ограничения, както и на неконтролируемото преяждане. 

23 май 2013
Излезе електронната рекламна брошура на Stasy Handmade, в която един от моделите е Девин. Благодаря на Станислава Тодорова за поканата и доверието към него да участва в проекта, както и на Елена Гледачева за чудесната фотосесия. За Девин преживяването беше наистина интересно и позира с огромно удоволствие. Като си тръгвахме дори беше разочарован, че всичко е приключило и няма да го снимат още. А батко му Давид бе супер горд с него. Крайно време било да го използват за реклама, защото бил много готин. :) 




9 юли 2013
На този ден освен, че празнувахме шестия рожден ден на Девин (да ни е жив и здрав!!!), имахме удоволствието и щастието да направим и страхотна фотосесия на нашия четвърти новороден син Дамян! Благодарим на Теодора Янкова ( Pearl in the Shell Newborn Art ) за прекрасните кадри, които успя да заснеме. Теди, ти запечата завинаги един безценно скъп спомен за нас! Ето го и нашето двуседмично мъниче Яни - най-сладкото и прекрасно бебе на света според скромното мнение на батковците му. :)



Още снимки можете да разгледате в Семейния албум.

30.07.2013.
Озовах се в класация - на сайта Edna.bg 
"Няколко полезни и смислени български сайта, които да следим"



Много мило! Благодаря! Дано наистина на страниците на моя блог хората се чувстват добре и дано светът им става от сладък, по-сладък!









Август 2013
Само седмица след като родих Дамян, на електронната ми поща получих няколко покани от различни чужди (имам предвид небългарски) сайтове и списания, които искаха да напишат статии за мен и тортите ми. Нямам идея на какво се дължеше този интерес. Забавното бе, че всички тези покани идваха точно в момент, когато тотално се бях откъснала от сладките си творения, за да се отдам на най-сладкото - мъничкото ми бебче. Някои от поканите приех, други учтиво отхвърлих. Една от приетите бе от немското списание Magie des Zucker. В брой 2 от август 2013 те поместиха кратка статийка за тортите ми във вид на храна. Най-готиното бе, че в същия брой имаше много силно българско присъствие. На списанието гостуваха и Анна Савенко и Ели Карагьозова - две изключително талантливи момичета, които харесвам и обичам изключително много и като творци, и като личности. 







3 септември 2013
По покана на Anne Claire, главната редакторка на интернет списание www.Womanita.com дадох интервю за тях. 

“We are happy that our magazine is taking part in spreading the
information about you and your talent all over the world. You will
inspire our female readers a lot. "

Anne Claire
Editor in Chief
Womanita.com
Статията можете да прочетете тук 



8 октомври 2013
Гостувам на Missis bg. Благодаря на Станислава Петкова за поканата, за личната ни среща и за прекрасните думи по мой адрес! Интервюто можете да прочетете тук.


Ноември 2013
Ето ме и в списание Тема, брой 45 от ноември 2013 г. Наредих се рамо до рамо до супер известни и невероятно талантливи кулинарки като Йоланта Делибозова и Йоана Петрова!!! Благодаря на авторката на статията Катерина Хапсали и на фотографа Кирил Константинов, които ми гостуваха у дома за интервюто. 



Цялата статия, озаглавена "Живот в сладко-кисел сос", можете да прочетете тук.

Феврурари 2014
Не мога да повярвам!!! На страниците на едно от най-популярните списания за декорирани торти Cake Masters има снимки на две мои творения. При това в същия брой участие със страхотен туториал има и Нели Джоузефсен - най-талантливата и неповторима българска декораторка на сладки произведения на изкуството!!! По-красиви, изпипани и съвършени торти и бисквитки от нейните не съм виждала в световен мащаб! УНИКАЛНА!!!
Броят е 17-ти от феврурари 2014 и е под надслов Vintage Romance. 


Март 2014 
Статия за нашето "Голямо семейство" в брой 88 на списание Кенгуру.  




6 август 2014
Няколко думи за мен и в руския сайт Artотека еды в публикация със заглавие "Необычные торты". А моите торти са охарактеризирани като "Гиперреалистичные торты". Линк



Декември 2014
Гостувам на списание "Моето бебе", брой 140, в рубриката "Коледна работилница"с автор Янка Петкова. 




Феврурари 2015
Покрай тортите и семейството ми съм получавала не една и две покани да гостувам в различни предавания по радиото и телевизията, но винаги съм отказвала, за което още веднъж се идвинявам на всички, чиито покани не приех. Тази покана, обаче, не можах да откажа. Един ден, съвсем неочаквано, с мен се свърза Боряна Граматикова - едно прекрасно младо момиче, водеща на рубриката "Кумири" в предаването на БНТ "Отблизо с Мира Добрева". Оказа се, че аз съм кумир и то на жена, която не познавах лично до този момент, но много уважавах - Радина Велчева, председател на фондация "Искам бебе". Всъщност, бях виждала Радина един единствен път на един от благотворителните коледни базари на фондацията, в който и аз участвах по покана на Вера Вулчева. Тогава тя дойде до моя щанд и ме поздрави, изразявайки възхищение от всичко, което правя. Стана ми ужасно мило и приятно, но изобщо не подозирах, че в лицето на Радина имам такъв невероятен фен. И ето че сега, три години по-късно, получавах покана от същата тази жена да участвам редом с нея в телевизионно предаване и то като нейн кумир. Излишно е да казвам колко поласкана се почуствах. А усещането да съм кумир за някого, когото аз самата уважавам много, беше изключително силно. 
Приех поканата, макар да бе в разрез с правилото ми "никакви телевизионни изяви". 







Клипчето можете да видите тук.

3 март 2015
Послучай рождения ми ден публикация в три части в High View Art





25 април 2016
Хиляди благодарности към Росица Николова от Lady zone, която направи това интервю с мен!!! С Роси се познаваме бегло, най-вече от Фейсбук. Много я харесвам и ценя изключително уникалното й чувството за хумор и начина, по който възприема живота. Когато споделих идеята си да създам свое училище за родители Буболинче, Роси веднага ми протегна ръка и предложи помощта си да популяризира идеята ми. С този си жест ме трогна силна и съм й безкрайно признателна!!! 
С Роси си комуникираме на наш си език - разкрепостен и пълен със закачки. Именно поради това и интервюто стана доста шантаво, та в последствие се наложи да бъде редактирано. Преработения вариант можете да прочетете тук, а аз ще постна и пълния. 
Благодаря ти, Роси! Благодаря Ви, Lady zone!


Питаш ме как реагират хората на факта, че имаме четири деца? По един и същи начин: "Вие сте герои!" В превод: "Вие сте луди, бе!" Но защо така се притесняват да ни го заявят в прав текст, идея си нямам. Ние тъй или иначе си го знаем и не го крием. Безсмислено е - лудите никога не остават незабелязани. Познатите ни все повтарят: "На всички разказваме за вас!" Ползата - популярни сме. Недостатъкът - непрекъснато ни пламтят ушите. :) За най-големия ни син известността е добре дошла. Хареса си момиче, покаже и две-три списания и вестници, в които са писали за нас и девойката е негова. За съвременните тийнейджъри да си феймъс (демек "известен") е голяма работа!
Искаш с по една дума да охарактеризирам всяко от децата? Интересно! Като дете бях боже в играта на асоциации, а сега явно съм загубила тренинг. И за четирите момчета все една и съща дума ми идва наум - идиот, идиот, идиот, идиот. Ама няма да го кажа, защото ще предизвикам лавина от възмущение в стил "И това ми било майка!!!"
Как се почнахме с децата ли? Ами за мен да стана майка беше най-голямата ми мечта от дете. Но преди да родя първия, бях тотално заблудена по отношение на децата. Основно ме подхлъзна една реклама (а бях завършила висше "Маркетинг и реклама" и се предполагаше да съм наясно, че на реклами човек не бива да вярва). Та във въпросната реклама едно ангелски чаровно бебешорче се размотаваше и пееше "Пуловера на татко аз обичам и често тайничко си го обличам..." Вързах се. Викам си: "Егати и готиното!" Хлапето нахилено, сладко, добричко. Че и дрехи не му трябват - може да мине с тия на бащата. Чудно! Веднага се навих, че и мъжа ми успях да подкукуросам. По онова време бяхме още гаджета - свързваше ни само любовта, законът - не!
Луди - млади, юрнахме се тоз час да си правим бебе. Ама не стана като по филмите от раз. Може би, ако той заминаваше на фронта, щеше да ме забремени отмах, но в това мирно време... Наложи се да се бъхтаме месеци наред. Все пак успяхме. Радвахме се на първородния. Той, обаче, хич не ни се радваше. Все беше кисел и само ревеше. А се очакваше да е сладък. И с пуловера на баща му не се получиха нещата. Роди се в разгара на лятото - естествено, най-горещото от десетилетия! Как да го облека в пуловер? Не върви. Не че веднъж, привечер, на 35-градусова жега не го изведох с бархетна шапчица. За проклетия ни видя медицинската сестра от детската консултация. Веднага ме скастри: "Какво е това на главата на бебето, бе майче???" Заоправдавах се смутено: "Ами шапка. Подухва." Сестрата вика: "Дано си му взела и шалче, че скоро слънцето ще се скрие." Добре, че знаех що е то "сарказъм". Заклеймих шаловете и шапките. Цяла зима възрастните съседки от блока (да се отбележи - все приятелки на свекито) не спряха да мърморят: "Тая ше умори детето от студ!" Жилаво излезе- не го уморих. Но имах чувството, че то иска да ме умори. Нито спеше, нито ядеше. И само ревеше. Така две и кусур години. Нервичките ми скъса. А преди него си мислех, че само шефът е способен на такова нещо.
Бях на ръба на отчаянието когато изведнъж детето се кротна. С мъжа ми (вече законни съпрузи) вместо да почерпим по случая и да се отдадем на заслужени купон, сън, купон, сън (да наваксаме пропуснатото), решихме да си направим второ бебе. Гледай колко ни е бил акълът! За жалост бременността се оказа неуспешна. Преживяхме един от най-тежките и мъчителни моменти в живота ни.
Но не се отказахме. Луд умора няма! И ето, че на бял свят се появи нашето черно бебе. Роди се толкова черно, че приличаше на цигане. Баба ми се разстрои - искала да е бял и русичък като батко си. И Пламен (съпругът ми) беше разочарован, ама не от вида на сина си, а защото ни изписаха още на третия ден. Пък той ми беше заръчал докато не науча бебето да спи по цяла нощ, хич да не му се прибираме вкъщи. Баткото и той не беше във възторг от малкото си братче. Дядо му му бил казал, че заедно ще играят футбол, пък фърфалакът не можел прав да стои, камо ли топка да рита. Честно да си призная, и аз бях малко разочарована. Бях се настроила да гледам още едно джереме, пък то се оказа съвсем друга порода - кротко, добричко, папка, спинка. Пак се оказах неподготвена. Но с времето детето се "поправи". Стана голям инат, сприхав, своенравен, саможив. Стана ми още по-мъчно за шефа. Ех, какви безгрижни времена бяха! Покрещи ми човекът, па излезе, затръшне вратата и ме остави намира - да си разцъкам някое пасиансче на компа за успокоение на нервите. А сега и компютър нямам. Тия пикльовци ми потрошиха клавиатурата.
Най-разочаровани при появата на второто се оказаха съседите. Как така пак било момче? Толкова ли не сме могли да ги нашарим? А в голям блок живеем, на цели 22 етажа. Много разочарован народ е това. Чак ми стана неудобно. В мен се загнезди трайно чувство на вина и мира не ми даваше. След някоя и друга година с Пламен решихме да изкупим тоя грях. Амбицирахме се да си родим и едно момиченце. Хем да зарадваме съседите, хем и аз да се снабдя с всички играчки, за които си бях мечтала като дете, но нашите така и не ми купиха. Пламен извади късмет с тия две момчета - то не бяха влакчета, колички, самолети, конструктори, топки. А аз колко пъти ги молих да се разреват за някоя кукла, ама не.
Айде появи се и третото! Красиво като кукла, но пак с пишка. Приплаках на доктора: "Ама как така? Ние момиченце правихме!" Нямало значение какво правим. Важно било накрая какво ще излезе. Е защо и в кулинарията не важи това правило? Как пък веднъж не ми се случи да правя бъркани яйца, пък да излезе кордон бльо или нещо по-така засукано?!? Макар че, аз на децата и мусаката им я пробутвам за гурме ястие, само че с по-кофти презентация.
С Пламен лесно преглътнахме факта, че пак имаме син, но се притеснявахме как ще погледнем съседите в очите. Те пък разбрани хора излязоха: "Ееееее, нищо де! Да е живо и здраво все пак!"
Живо и здраво, ама и хипер ревливо бееееее! Как все на нас ни се падат такива? По-свръхемоционално дете от туй нашето не бях виждала. Обаче не се дере истерично, та с кеф да му обършеш два шамара, а нарежда едно такова сърцераздирателно. Иде ти и ти да ревнеш с глас. Пламен (за разлика от спациалистите в областта на детското здраве и психика) беше категоричен в заключението си: "Мило, милоооооооо, трето дете раждаш и третото идиот!" И това ми било баща!!!
Нямахме избор. Трябваше и със странностите на това дете да свикнем. Три деца и трите толкова различни! Баба все ме успокояваше: "Всеки си е башка луд." За тях не знам, ама аз верно луднах. Но пък бях толкова горда и щастлива с моите момчета!!! Три човечета вкупом да протягат ръчички да те прегърнат. Сутрин да те напълзяват рано, рано в леглото. Три гърла да викат едновременно "мамо". Просто безценно!!! Как да не заспиваш и да не се събуждаш благодарен, че имаш всичко това, че имаш всичко, че си благословен.
С Пламен отбелязахме и един вид личностно израстване в посока "по-мъдри и по-разумни". Решихме, че три деца са ни достатъчни. Докато на едно море цикълът ми не закъсня с цяла седмица и айдееееееее - размечтахме се за още едно бебе. И се почнахме. Колко да сме помъдрели???
Един ден Пламен ми цъфна вкъщи с порцеланова статуетка на малко, сладко момиченце. Вика: "Обещавам да ти направя същото, даже още по-хубаво!" Кой бееееее??? Беше ми пределно ясно, че статуетката е по-скоро "Извинявам се предварително" в стил Тодор Славков.
И ето ме пак бременна. От самото начало си знаех, че ще е момче (отново!!!), но гинеколожката ми до последно таеше надежда. Разочаровахме и нея: "Еми, такава ви е семката явно! Мъжко, та мъжко!"
Тоя Пламен! Не стига, че все едни и същи семки ми пробутва, ами за последното хич не се беше постарал. Действал на принципа "копи - пейст". Никаква креативност значи!!! В резултат четвъртият се оказа събирателен образ на предходните трима - нещо като триглава ламя. Как не взе положителните им качества, ми само негативните такива??? Иначе сладък, сладък... Порцелановото момиченце трева да пасе!

Сега работя над пето. Ама без Пламен и без семки. Искам да си направя свое училище за бъдещи родители - Буболинче. Искам да споделя и предам целия опит, който съм натрупала и продължавам да трупам като майка. Родителите трябва да се обединяваме и подкрепяме. Няма да се даваме на някакви деца, я!!! Мно-го сме! Сил-ни сме!

11 май 2016
Имах огромната чест и удоволствие да бъда част от третото издание на "Голямото семейство". Но този път не бяхме в ролята на участници, а получих покана заедно с певицата Йоанна Драгнева да раздаваме наградите на десетте отличени семейства. За компания с мен взех и Девин, който обожава подобни мероприятия и изяви. Беше толкова щастлив и развълнуван, че ще ходи в президентството! 
В уречения ден и час се облякохме официално и отидохме на тържеството. Малко преди началото разбрах, че трябва да кажа няколко приветствени думи. Стъписах се, защото изобщо не бях подготвена. Девин моментално изяви желание той да вземе думата. Много се зарадвах - едно, че ще ме отмени, второ, че е толкова ентусиазиран и смел. 
Като дойде ред да си каже речта, доста се притесни, милият. Не е лесно да застанеш пред толкова хора и да говориш. Но въпреки това успя да каже каквото си бе наумил. Речта му беше кратка, но изключително съдържателна. Обясни на хората как е от семейство с четири деца и че е много яко да имаш толкова братя. А на финала посъветва всички родители да раждат повече деца. Беше бурно аплодиран и получи поздравления лично от Президента и още куп хора. А аз бях толкова горда и щастлива! 









1 декември 2016
На тази дата се състоя 11-тото поредно издание на "Жена на годината" на списание Грация, в което участвах и аз като една от 15-те номинирани дами в раздел "Герои всеки ден". "Герои всеки ден" бе мисията и посланието на тазгодишното издание. Моята номинация направи Радина Велчева, за което съм й много признателна и благодарна. За мен това бе огромна чест и признание. 
Всичко започна още през месец май. Един ден, докато седях пред кабинета по алергология в МЦ "Детско здраве" и чаках да прегледат Давид, телефонът ми звънна. Беше Радина. Обаждаше ми се, за да ми каже, че ме е номинирала за "Жена на годината". Това ми прозвуча толкова странно, защото аз никога не съм се възприемала като нещо повече от една най-обикновена жена. А сега изведнъж бях номинирана за жена на годината. Много се развълнувах. Но не казах на никого. Споделих го само с Пламен и децата и ги помолих да го запазят в тайна. Почувствах го като нещо много лично и исках да си остане такова. Децата, обаче, хич не го чувстваха така. Искаше им се да се хвалят наляво и надясно. Почнаха да ме бъзикат, че съм била не просто жена на годината, ами и жена на вселената, жена на галактиката, жена на хилядолетието (явно за бая дърта ме имат) и т.н. 
Месеците си минаваха. Ежедневието си течеше както обикновено и дори забравих за номинацията. Докато не ми се обадиха от Грация, за да уговорим ден и час, в който да запишат кратка видео визитка за мен. Поканих ги в ателието за родители "Буболинче". Заснехме клипчето. Беше ми много вълнуващо и доста се притеснявах, което хич не е типично за мен. Но всичко мина бързо и успешно. 
Отдъхнах си. Но друга мисъл започна да ме тормози. Какво да си облека за официалната церемония по награждаването, за която получих покана. 


Тържеството щеше да е на 1 декември в зала 3 на НДК. Обадих се на Радина да я разпитам какво представлява събитието (тя вече беше участвала в ролята на номинирана). От разказа й разбрах, че е приятно и вълнуващо и че всички са красиви и изтупани. Разгледах и снимки от предишните издания. Да - всички бяха красиви и изтупани. Ужас! За красива то е ясно - колкото толкова. С малко грим и прическа все щях да го докарам до "красива". Ама изтупана??? С какво? Нямах ни тоалет, ни обувки. Драма, способна да съсипе празника на всяка жена. Вместо да се радваш и вълнуваш, че ти предстои някакво хубаво събитие, ти се тръшкаш, че няма какво да облечеш. 
Почти се бях докарала до състояние да ревна и да се откажа. Но Денис ми зашлеви една (в преносен смисъл, разбира се) и ме накара да се освестя. Един ден, тръгвайки на училище, ме попита кога ще ходя на "Жена на годината". Казах му, че няма да ходя, защото ми е криво да похарча толкова много пари за тоалети и разкрасителни процедури, само за да съм хубава за час-два. А той толкова мъдро и зряло ми обясни, че не съм у ред. Пари се изкарвали и то за да се харчат (вярно е, особено с частта за харченето Денис е много добре запознат). Важни били тръпката и емоцията. Те оставали и те правели живота различен и стойностен. Без пари можело, но не бивало човек да се лишава от вълнуващите моменти, които съдбата му поднася. Затова трябвало да се насладя на моите 15 минути слава и да си направя кефа. 
Очите ми се насълзиха. Детето ми разсъждаваше по-мъдро от мен самата. 
Ентусиазирах се. Ще бъда и красива, и изтупана, и ще си направя кефа. Ама както аз си знам. 
Реших, че няма да си купувам типичната официална рокля и обувки с токчета. И не защото не ги харесвам, а просто защото на токчета не мога да ходя. Изходът - ще си купя гъзарски кубинки от New Rock boots and shoes. От няколко години им бях хвърлила око и точех лиги по тях. Но цената все ме спираше. И тоя път щях да се откажа, но Пламен взе нещата в свои ръце. Поръча ми ги онлайн. Съгласих се при условие да са ми подарък за Коледа, за Нова година, за Свети Валентин и за рождения ми ден (3 март). Пламен се нацупи: " Е не може ли и за 8 март? Вместо зюмбюлче в целофан - кубинки?" Приех. Дано и за Баба Марта не ме мине с тях. 
Кубинките пристигнаха за нула време. Чудни!!! Юрнах се по магазините да си търся подходяща рокля. За няколко дни изръшках всичкото мол плюс н на брой бутичета. Пламен бе така добър да ме придружава. Но не ми помогна особено. Каквото и да облечах, все ме харесваше. В резултат се сдобих с цели три рокли - една за събитието и две просто ей така или както Пламен обича да казва "to have" (английският еквивалент на "да имаш да си харчиш"). 
"Официалната" рокля се оказа дело на българска дизайнерка с марката Paradox. Моделът беше достатъчно шантав, та да отива на рокерските ми кубинки. Даже прекалено шантав - нито аз, нито Пламен, нито трите продавачки в магазина, успяхме да разгадаем как точно се предполага да стои горната част. Но въпреки това я купихме. Като се прибрахме влязох в страницата на модната къща, да потърся дали няма снимка на роклята, облечена на манекенка. Не. Пратих им съобщение и веднага ми отговориха. Писа ми лично дизайнерката. Беше толкова мила! Предложи да ми я коригират, за да стои както трябва. Отказах, защото трябваше да съм без сутиен, а с моя бюст това е абсурдно. Наложи се да импровизирам. Преправих си я сама. Даже се извиних на дизайнерката, че й съсипвам моделчето, но тя каза, че и така било супер. 
Остана само и някакво бижу да си купя. Реших да е нещо евтинджоско, че и без друго бях прекалила с бюджета. Забих се в едно магазинче на "Екзарх Йосиф". В последствие на касовата бележка видях, че се води "магазин за имитиращи бижута" (оригинални ментета дето се вика). Пламен ме чакаше в колата, че беше спрял куцо. Харесах си едно колиенце. Продавачката ме пита: "За 8 декември ли Ви е?" Погледнах я супер тъпо в пълно недоумение. "За студентския празник?" - подсказа ми жената. Грабнах колието (бях го платила, естествено) и търча през глава към колата. Нямах търпение да се похваля на Пламен (не за новата придобивка, а за получения комплимент). "Мило, продавачката ме пита дали ми е за студентския празник!!!" Пламен ме погледна още по-тъпо, отколкото аз продавачката две минути по-рано. "Помисли ме за студентка, бе мило!" " А бе, ти добре ли си??? Взела те е за преподавателка. И те празнуват студентския празник."  
Точка "изтупана" беше изпълнена. Остана "красива". Първо минах през Даниелка (любимата ми козметичка от години). Тя оскуба всеки излишен косъм от лицето и тялото ми. А в деня на събитието се оставих в ръцете на Маринка, която ми направи прическата и ме гримира. 
Бях готова за емоции и тръпка. Тръпките ми бяха в кърпа вързани - на минусови температури с лятна рокля... 












Така разкрасена и изтупана Пламен ме откара до НДК. А пред НДК един народ - чакат да запалят лампичките на голямата коледна елха на София. Привлякох толкова много погледи и едно подсвиркване, придружено от "леле ма си убава", чийто автор беше видимо в нетрезво състояние. Вътре пак навалица - коледен базар "Хенд мейд фест". И пак погледи. Почувствах се като Пепеляшка. 
После минах по червената пътека, снимах се на стената на Грация, повисях близо час пред залата преди да ни настанят по масите (добре, че не бях с неудобни обувки на високи токчета). Запознах се с разни други жени. Сред тях и една манекенка, която беше възмутена от кетъринга - огромни мазни понички, целите в глазура и пълнеж! Представяте ли си??? Добре, че не съм манекенка. 
Официалната част започна с моята визитка. Много вълнуващо!!! И после се проточи два часа - номинации, награди и речи в най-различни категории. В нашата категория "Герои всеки ден" нямаше предварително гласуване, както за другите категории и съответно нямаше победител. На финала ни изтипосаха всичките 15 номинирани на сцената и ни връчиха по един букет и по една кадифена якичка с логото на конкурса. За нас нямаше нито статуетки, нито подаръци, нито награди. Спонсорите на събитието явно бяха преценили, че няма смисъл да се раздават и за някакви никому неизвестни обикновени женици. 



Най-готината част от вечерта беше като се прибрах вкъщи. Щом влязох, децата ми се нахвърлиха. Пак се почна с "Жена на вселената" и прочие. Те не ме бяха видели красива и изтупана, защото излязох от вкъщи преди да се приберат от училище и детска. Дамян много ме хареса и толкова много ми се гушкаше и ме целуваше. А Девин каза, че съм попрекалила с грима. Денис и Давид бяха нетърпеливи да разберат как е минало, а Пламен каза ,че много се гордее с мен. В този момент наистина се почувствах като жена на годината. 

Предложих на момчетата да се снимаме за спомен, а те в един глас - "ама ние сме с домашни дрехи, не сме хубави като теб!" Винаги са по-хубави от мен. 











Пламен вика "Къде ти е статуетката, мило?" Отговорих, че нямам такава. Само якичка. Извадих я от чантата и си я сложих. И айде пак бъзици. Дали ми якичка, щото с нея съм можела да правя всичко - да готвя, да пера, да гладя, да чистя... Пък статуетката само щяла да ми пречи - как хем да я държа, хем да върша всичката тая работа. Децата викат "така си като Батман, слагаш наметалото и бръмчиш по задачи". Обаче не ми отивала на роклята, само я загрозявала - изказа се модният експерт Пламен. По му се искало да ме види само по якичка. 




Най-ценната награда, обаче, е ето тази - да заспивам всяка вечер прегърната от едно малко човече, което не спира да ми повтаря "Обичам те, мамо!"





5 януари 2017

Годината започваме с участие в реклама. Благодарим на CREDOWEB за поканата и доверието! За нас (и най-вече за Девин) това бе нещо много вълнуващо. Подробности можете да прочетете в тази публикация, а самата реклама можете да изгледате тук.

Това е само скрийншот, а не активно видео. Рекламата можете да видите на адреса по-горе. 










17 коментара:

  1. :) Поздрави на майсторката на торти и на прекрасното й семейство!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Kokplimenti,neveroqten chovek i roden artist si.Dnes popadnax na saita ti i ostanax ocharovana,ne moga da stana ot kompiutara:)Pishesh s takav stil i char,zavladqvashto e,a za tortite ti nqmam dumi.BRAVO,pozdravi i ot Italia.

      Изтриване
    2. Много ти благодаря, Елизабета! радвам се ,че тук ти е било приятно и съм успяла да те впечатля с тортите и всичко останало. Всичко най-прекрасно! И тайничко си пожелавам един ден да мога да посетя Италия. :)))

      Изтриване
  2. Здравей Буболинке,освен че създаваш такива прекрасни торти,притежаваш и завиден стил на писане.С голямо удоволствие попих всичко написано от теб,така че един ден ,като ти омръзне да правиш торти,спокойно можеш да напишеш някоя книга.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за високата оценка. А писането съм го запланувала за един по-нататъшен етап от моя живот, когато няма да имам много физически сили, но пък умствено се надявам още да съм в ред. Хихихиих! От дете обичам да пиша и се радвам, че ми се получава (поне вие така твърдите). Само трябва да измисля тема на книгата и като му дойде времето да я почвам.

      Изтриване
  3. Моите почитания, Люба!
    Възхитително, прилежно, умело, ароматно и вкусно (фаназирам), с една дума - творчество!
    Благодаря за удовлоствието!

    Поздрав,
    Мария

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Мария! Радвам се, че гостуването ти в блога ми ти е доставило удоволствие. Заповядай отново!

      Изтриване
  4. Здравейте, Люба! Винаги с удоволствие разглеждам сайта Ви и не само, дори съм изпробвала и две от рецептите - на меденките и маслените бисквити. От известно време дъщеря ми, която е на почти 3, гледа с възхита тортите и непрекъснато си харесва някоя. Мила Bubilinka, би ли ни направила от прекрасните торти за нейния рожден ден! Тя вече си е избрала какво иска!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че ми гостувате често тук в блога. За жалост няма да мога да изпълня желанието на малкаат ви рожденичка, тъй като не приемам поръчки. Пожелавам й един прекрасен рожден ден и много здраве и усмивки!

      Изтриване
  5. Чудесна сте ! Жива и здрава вие и цялото ви прекрасно семейство !

    ОтговорИзтриване
  6. kak moga da se svarja s neq pi6ete mi na skaip malko_sladko_f92 ili v facebook Стела Димитрова

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. С коя "нея" искате да се свържете? Ако е с мен, Люба, можете да ми пишете на lyubaz@abv.bg

      Изтриване
  7. Много мило ми стана, четейки историята на семейството Ви. Личи си от думите и снимките, че много обичате децата си. Те са щастливи с родители като Вас - всички деца заслужават родители, които ги искат, обичат и знаят, че трябва да им бъдат опора и доверители за всичко, докато растат. Макар че аз самата нямам деца и не мисля, че бих искала са имам, родители като Вас и съпруга Ви имат цялото ми уважение и възхищение. Вие вършите много важна работа и явно е вършите добре!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ви благодаря за споделеното, Йоана! Толкова силни и хубави думи сте ми написала!!! Да си родител наистина, поне според мен, е най-отговорната, трудна и важна професия. Дано я вършим добре и да успеем да възпитаме и отгледаме достойни синове и добри хора.

      Изтриване
  8. Браво, Бубе! Давай все така!

    ОтговорИзтриване