неделя, 28 септември 2014 г.

За раците

Под "раците" имам предвид Денис, Кристиян и Девин. Както знаете, в нашето семейство раци да искаш! Дамянчето и той е рак, но за неговия рожден ден на 26 юни вече ви разказах в отделна публикация. Та след неговия, ред дойде и на рождените дни на батковците му - на най-големия и на най-малкия му брат и на братовчед му Криси. Тримата са родени в рамките на седмица. Като се почнем и не можем да се спрем. Битер циганска сватба сме. 
Пръв открива празненствата Денис, който е роден на 4 юли. Тази година реши да празнува като си покани няколко приятелчета на басейн. От нас финансирането, от тях - забавата. Вечерта празнувахме и вкъщи в тесен семеен кръг. Макар че не знам доколко е удачно определението "тесен". :) От години Денис категорично ми отказва да му правя декорирана торта, защото хич не долюбва захарното тесто. Само най-обикновено тирамису иска. И този път традицията беше спазена. Хем бързо, хем лесно, хем вкусно! Направих достатъчно голяма торта, та да побере цели 15 свещички.
Бъди ни жив и здрав, Дени! Обичаме те, наше пораснало момче!



Ден почивка и на 6 юли пак рожденик - племенникът ми Криси. За деветия му рожден ден уж щях да правя пиратска торта, но се оказа, че в заведението не позволяват да се внасят торти, защото работят с определена сладкарница. Реших поне курабийки на същата тематика да му декорирам. 




В интернет си изнамерих картинки на пирати, знамена с черепи и кости, съндъци със съкровища. Разпечатах ги на картон, изрязах ги и към всяка курабийка вързах по едно етикетче. Получи се много сладурско. 





Курабиите ми бяха готови, аз се натъкмих в черно като за пиратско парти, но за жалост децата ми бяха болни. И четиримата се тръшнаха с някакви вируси - кой с температура, кой с ангина, кой с кашлица, кой със сополи. Кошмар! В най-добра кондиция беше Дамян. Най-малък, ама най-здрав! Взехме го само него на рождения ден, а другите трима ги зарязахме вкъщи. Беше ми ужасно криво. Още повече, че това бе последната ми среща със сестра ми и нейното семейство, тъй като те заминаха да живеят в Англия. 


Пак малко почивка и отново ЧРД. На 9 юли Девин стана на 7 години. Седмици по-рано почнах да го подпитвам как иска да си отпразнува празника, а той все ми секваше ентусиазма с отговори от типа на "Ами май никак!" Приех, че парти няма да има и се съсредоточих основно над подаръците и тортата. Най-голямата страст на Девин от едно известно време е футболът. Страшен фен е! А мечтата му е да стане най-добрият вратар. За целта непрекъснато ме кара да му мятам разни плюшени играчки в хола, а той ги хваща, все едно са топки. Използваме плюшки, защото играта с топки вкъщи е забранена. Девин така самоотвержено се хвърля да спасява, ще рече човек, че е на световно и му бият дузпи.
Та вдъхновена от тази му страст, реших и тортата да е футболна. Любимият му вратар е Тибо Куртоа - белгиец по рождение. В момента играе за Челси, но преди това беше вратар в Атлетико Мадрид. От нета си свалих няколко негови снимки, които разпечатах на фонданена хартия. Самата торта направих във формата на емблемата на Атлетико, а отстрани я налепих със снимките на Тибо. Отгоре освен апликираната емблема, реших да сложа и две вратарски ръкавици от захарно тесто. Идея си нямате какво вълнение и радост бяха обвзели Девин докато ме гледаше как ги изработвам. Каза, че чак коремчето го боляло и му идело да се разплаче. За него не знам, ама аз определено щях да се разцивря като го гледах как подскача около мен и го слушах какви ми ги говори. Толкова е миличък!!!
В крайна сметка ето какво се получи. 



Девин беше супер доволен, аз - дважди по-доволна. Прибрах тортата в хладилника и зачаках да дойде следващия ден. На сутринта събудихме рожденика като го напръскахме с вода, та голяяяям да порасне. Последваха подаръци, целувки, прегръдки, пожелания... Всичко вървеше по мед и масло, докато Девин не ме сюрпризира със следния въпрос: "Е, къде ще е празникът?" "Ами как къде? Вкъщи." отвърнах аз, а той: "Не, бе! Аз за партито изненада питам." Какво парти, какви два лева?!?!? Почнах да се оправдавам и обеснявам как нищо такова не съм планирала, защото той не е искал. Девин ме контрира "Е ако аз го бях искал, каква изненада щеше да е!!!" Притесних се, разстроих се, а Девинчето ме успокоява "Няма страшно! Имаш цял ден да се организираш. Резервирай клубче, обади се на майките на приятелите ми и ги покани и довечера ще празнуваме. Ама не ми казвай къде, че да е изненада!" Ходи обеснявай, че не е така просто. Заведение все щях да намеря, ама как да се обадя на този и онзи и да ги изюркам след няколко часа да се явят на рожден ден. Несериозна работа!!! 
Девин беше меко казано разочарован. До последно детето се надяваше да си правя някаква гадна шегичка с него. Мислеше, че го лъжа, че парти няма да има, за да не съсипя изненадата. 
За да го компенсираме поне малко, му обещахме да изпълним всяко негово желание. Поиска цялото семейство да отидем в парка да играем футбол. Жега не жега, в ранния следобед се изсипахме на поляната и заприпкахме след топката. Даже аз и Дамян се включихме в мача. Не минахме и без дузпи - все пак цел номер едно беше да направим рожденика максимално щастлив. След мача ходихме да се черпим в МакДоналдс (пак по желание на Девин), а като се прибрахме вкъщи, имаше торта и свещички. 





Та тъй и таз година оцеляхме след рачешкия рожденденски маратон. Да са ни живи и здрави момчетата, догодина пак да празнуваме!!!

неделя, 14 септември 2014 г.

Прощъпулникът на Дамян

Или както Девин го нарича - "кръщапулник". Именно той от месеци чакаше деня, в който братчето му ще проходи и ще отпразнуваме официално събитието. Ето, че и това стана. 
Точно преди седмица Яни за първи път се отпусна и направи първите си самостоятелни крачки. Поклащаше се толкова сладко като патенце и престъпваше така неуверено. Всички много му се зарадвахме, а Девин направо пощръкля: "Хайде!!! Бързо, мамо, меси питка и да му правим кръщапулник." Разочаровах го, че ще поотложим малко празника, докато не почне да щъпурка по-стабилно. 
Днес, след закуска, замесих пита. В центъра сложих едно малко охлювче от тесто (Яни), а около него - три по-големи (батковците му). Дано в живота братята му са все край него, за да го подкрепят и да му помагат!
След като питата втаса, Пламен изми крачетата на Дамянчето и ги отпечата върху нея. Яни беше във възторг. Кога друг път ще му позволят подобна простотия - да гази с крака в тава с тесто?!? Толкова му хареса, че дори рева като му измъкнах тавата из под носа. Аз пък да не съм си играла да правя красива питка, а някакво ми ти джереме да я мачка с малките си пухкави крачета. :)



Докато питката се печеше във фурната и изпълваше къщата с неустоим аромат на топъл хляб, аз напълних една торба с най-различни предмети - всеки символизиращ някаква професия или занаят. Пламен и децата също се включиха много дейно с идеи и предложения. Какво ли не сложихме в торбата: самолет за пилот, глобус за пътешественик или екскурзовод, конструктор за строителен предприемач, банкнота за финансист, химикал за писател, енциклопедия за учен, отвертка за техник, бои за художник, кола за автомонтьор, черпак за готвач, ванилена захар за сладкар, крава за животновъд, стоматологичен инструмент за зъболекар, стетоскоп за лекар, слушалки за диджей, хармоника за музикант, спортна обувчица за спортист, брошка за бижутер, шивашки метър за шивач, гребен за фризьор, пистолет за полицай, корабче за моряк, микрофон за певец, списание за журналист, каубойска шапка за актьор, фотоапарат за фотограф и още, и още. 
После оставих Дамян да си играе с Девин в детската стая, а големите момчета пратих в хола да подредят всички предмети от торбата върху шкафа. 


Нарочно исках те да свършат тази работа, че да нахвърлят съвсем хаотично всичко. Страхувах се, че ако аз се заема, малко или много ще ги подредя така, както на мен ми се ще - най-отпред на видно място моите фаворити. А нали целта е Дамян да избира без майка му да се меси. :)


След като бяхме готови с предметите, Пламен донесе най-важния човек.


 Мама му пожела смели и здрави крачета, които да го водят все напред и нагоре, да крачат по правия път, да тичат бързо, та да изпреварват всички, да покорят много върхове, да открият нови пътеки, да го водят все на хубави места.


 После търкулна питката, а Дамянчето я последва с малки крачици. 



До тук лесно, ама докато накараме Яни да остави питката и да отиде до шкафа с предметите, голям зор видяхме. Седна си детето на земята и започна да "монтира" едно малко парченце върху питката, което се беше отчупило от нея, докато се търкаляше. Такава хубава пита, пък да стои "разглобена"! 
Накрая малко насилствено го откъснахме от хляба и го дотътрузихме до натурията от предмети. И на какво мислите се метна първо??? На един блистер с таблетки. Фармацевт или фармаколог? Само времето ще покаже. 


Второто и последно нещо, което взе, бе една ябълка. Нея я бях сложила за селскостопански труженик. Туко виж стане някой крупен производител на ябълки. А според баща му, можело и цяла серия илачи да създаде, на основата на ябълки. Не знам дали ще открие нови лечебни свойства на тоя плод, но с вкусовите му качества определено е наясно. 


Между другото тази ябълка ни я даде една страшно симпатична и мила съседка - леля Еми, която винаги се радва много на децата и на цялото ни семейство. Та преди няколко дни се засякохме във входа на блока. Нейни близки й бяха донесли цял кашон с ябълки и тя ни даде и на нас - напълни бебешката количка, колкото и да се опъвах, защото ми беше супер неудобно. Благодарим ти, лельо Еми!
След вкусната ябълка Дамян си похапна и вкусна питка. 


След Яни и батковците му си чупнаха по парче питка и както си му е редът, се разтърчаха изкъщи, та и той да стане бърз и пъргав като тях и да тича подире им. 


И аз и Пламен потичахме и похапнахме, че и ние да имаме сили. С толкова много момчета още колко търчане ни чака... Пък след тях и подир внуци да тичаме, дай боже! 

Само живот и здраве!!!

Пожелавам и на всички ученици (особено на първолаците) утре смело да прекрачат прага на своите училища! Вървете с големи и уверени крачки към успеха и към мечтите си! Успешен старт и здрава и спорна учебна година!