понеделник, 24 юни 2013 г.

За дечицата на моите младоженци

Несъмнено сватбата е един от най-вълшебните, вълнуващи и запомнящи се дни в живота на всеки. Но появата на дете е нещо още по-прекрасно.
Днес ще ви представя три торти, правени за първите рождени дни на дечицата на моите младоженци. 
Първа е тортата на малката Елена - дъщеричката на Лили и Краси, за чиято сватба вече ви разказах в тази публикация. При тях последователността "сватба - бебе" беше наопаки, т.е. Ели празнува своя първи рожден ден близо два месеца преди мама и тати да се врекат един на друг във вечна вярност. За нейния празник Лили поръча двуетажна торта с бяла основа на жълти точки, малки и нежни цветенца в пастелно розово, зелено, жълто и лилаво и едно страхотно сладко пате за акцент - любимата играчка на Елена. 

Ели и нейното любимо плюшено пате
Като вкус се спря на провансалската ми торта - ванилови блатове, орехова паста, крем с рикота и парченца сушени сливи. Тази нестандартна, но много приятна комбинация ги бе очаровала и впечатлила толкова, че и за сватбената торта си избраха отново този вкус. 
Направата на тази торта ми достави невероятно удоволствие, особено моделирането на патенцето. Исках максимално да се доближава до истинската играчка, за да може Ели да си го разпознае и да му се зарадва. Е, оказа се ,че съм успяла! 






Втората торта я правих за сина на Веси и Купен - младоженците от предишната ми публикация. Техният малък наследник също като Ели се е появил преди църковния брак на своите родители и две седмици след сватбата им отпразнува първия си рожден ден. За родителите му този празник несъмнено бе изключително важен и вълнуващ. Тяхното малко момченце, носещо уникалното име Купен Купенов Купенов, се е родило с много тежък здравословен проблем. През какво са преминали заедно, само те си знаят. Затова и първият му рожден ден бе очакван с такъв трепет и бе толкова специален. За случая Веси поръча синя торта с влакче и с любимата плюшена костенурка на Купчо, а за вкуса се спря на еклерова с праскови. 




Третата торта бе за Даниел - първото дете на Михаела и Александър. С тях се запознах още в началото на 2011 година. Поводът - тяхната сватба, за която съм ви разказала тук. Дани също бе присъствал на нея, но като съвсем малко бебче в коремчето на мама. Със сигурност си е похапнал от сватбената торта, но след година и няколко месеца вече си имаше и своята, за първия му рожден ден. Темата - кучето Снупи, любимият анимационен герой на Дани. Няма да крия, че и аз го обожавам. Навремето дори успях да си купя цели четири пластмасови Снупита от Макдоналдс (така ме е яд, че изпуснах останалите 8 от серията) и до ден днешен това са едни от най-сладурските ми играчки, които стоят на почетно място в детската стая. Ето, че сега имах щастието и аз самата да си направя Снупи, но от захарно тесто - колкото приятна, толкова и отговорна задача. Искаше ми се да се справя перфектно, затова се постарах максимално. Мишето, майката на Дани, искаше тортата да е много цветна и веселяшка, затова реших да я направя точно като "извадена" от анимационното филмче. За вдъхновение ми послужиха ето тези две картинки. 



Останалото беше огромна доза удоволствие. Идея си нямате с какъв кеф изработих и изрисувах всеки един детайл. А когато съпругът ми се прибра от работа и видя какво съм сътворила, каза, че това определено е една от най-любимите му мои торти. Дани също много си я беше харесал, а това ме направи още по-щастлива!







Наскоро още две младоженски двойки, чиито сватбени торти правих аз, се сдобиха с наследници. В началото на май на Зори и Мариян им се роди дъщеричка, а малко след нея на бял свят се появи и Калоян - момченцето на Жени и Божо, за чиято сватба все още не съм ви разказала. 
Нека всички тези семейства имат прекрасен и щастлив живот, да продължават да се множат и да се радват на своите дечица! Целувки за всички ви!!!



сряда, 12 юни 2013 г.

Сватбата на Веси и Купен

Ето ги и тях! Влюбени, усмихнати, щастливи! Това са Весето и Купен! 


Как се запознах с тях? Ами чрез писмото на Веси до мен, озаглавено "100 усмихнати гърла", което получих преди точно една година. Предлагам ви и вие да се запознаете с тях чрез него:

Бубе, Здравей!

Ти разбира се не ме познаваш, сигурно се чудиш и защо ти пиша в 3,48 ч. през нощта, но се зачетох. Освен с прекрасни снимки и сладкарски изкушения, твоят блог разказва приказни истории, истински и човешки, споделени с любов и лекота. Явно е истина, хората, родени с талант, имат повече от един :))
И така, няма да ти пиша колко съм впечатлена от декорациите и вълшебствата, в които превръщаш разни неща като захар, яйца, мляко и прочие, а ще изложа накратко нашата история, като ще я завърша с една молба.
Купен Купенов Купенов е името на нашият син, в момента на 8 и 1/2 месеца. За това кратко време човечето понесе много, а и ние покрай него, но сега е вече здрав и жив. С неговият татко, Купен Купенов Купенов, се познаваме от далечната 1997 г. в класическа история на приятели състуденти в УНСС. После живота ни раздели и изненадващо през 2005-та ни събра отново - върнах се от странство след тримесечна телефонна любов, с разтуптяно и влюбено сърце. Заживяхме двамата заедно, после се сгодихме, а сега, на 2 септември ще се женим.
И ти ще ни направиш торта (това е молбата :)) Тя ще е със стилна, изтънчена декорация с джазови нотки и акценти от слънчево оранжево и свежо зелено, ще се усмихва на нас и нашите гости, ще бъде аристократично закачлива, нестандартно решена и всички ще ме питат кой я е създал. 
Ти ще определиш вид, вкус, декорация, начин на поднасяне, всичко, без да ни споделяш, като изненада.
Остава да кажеш дали се заемаш с предизвикателството да създадеш още едно бижу за 100 усмихнати гърла, както и какви са условията на доставка и начин на работа. 

С благодарност,
Весето
След това писмо датата 2 септември в моя календар бе белязана като "Денят на Веси и Купен". Кореспонденцията бе последвана и със запознанство на живо с бъдещата младоженка. На срещата уточнихме и всички подробности по сватбената торта. За дизайна водещи бяха три основни детайла - винтидж стила на булченската рокля, свежите цветове на букета и монограмите от поканите. За вкуса специално за случая измислих съвсем нов пълнеж - комбинация от ванилови блатове, напоени с домашен компот от праскови и бял ром, крем от маскарпоне, цедено кисело мляко, бита и квасена сметана и за разкош сладко от смокини, пресни зелени смокини, орехови ядки и чаени бисквитки. Свежо, вкусно и екзотично! 
 Работата по проекта започна с изработването на всички цветя за букета, който щеше да е основният акцент в дизайна на тортата. Като ориентир използвах ето тази снимка от каталога на сватбената агенция, която щеше да изработи булченския букет, както и цялостната флорална декорация за събитието. 

В захарния му вариант трябваше да внеса някои промени относно вида на използваните цветя, както и да добавя жълти рози. Цялостната изработка ми отне няколко дни, но мисля, че се получи много добре. Както обикновено, най-трудно бе самото подреждане на отделните цветя в аранжировка. Да намеря правилното място за всяка роза или стръкче си бе истинско предизвикателство. С естествени цветя това е къде, къде по-лесна задача, защото венчелистчетата им са мекички и гъвкави и няма опасност да се счупят. Можеш да си ги подреждаш плътно едно до друго, да ги наместваш както ти е удобно. При твърдите захарни цветя всяко има нужда от точно определено пространство, а празнините помежду им трябва умело да се запълнят с по-дребни цветчета или зеленина. Допълнителна трудност внесе и фактът, че розите бяха с различна големина и в различни цветове, т.е. трябваше да преценя кое с кое си подхожда и да ги разположа така, че да има от всичко навсякъде. В същото време вяжно бе и да постигна кръгла форма на букета. За основа използвах малка сферична пиафлора, около която редих цветята. Слагах, махах, нареждах, преподреждах... И ето какво се получи в крайна сметка. 




Самата торта бе триетажна. И трите етажа бяха в цвят слонова кост, с масленозелена фина плетена дантела в основата и множество дребни бели цветчета по горния ръб. 




На средния етаж разположих плочката с монограмите на младоженците - В и К. Тях прерисувах от поканата, заедно с двете сърчица. По план сърчица трябваше да има и по целия втори етаж, но реших, че ще е прекалено шарено и натруфено. 




Към голямата торта добавих и три едноетажни - все пак 100 усмихнати гърла трябваше да нахраня!!! 

Всичко бе готово. Оставеше само да доставим тортите на уреченото място в уречения час. А това, повярвайте ми, обикновено си е голямо изпитание. Предварително съпругът ми преценява по кой маршрут да минем, така че да сведем до минимум задръстванията, дупките, паветата, релсите и прелезите. Друг съществен момент е да преценим откъде ще грее слънцето, та да разположим тортата в сенчестата част на задната седалка. Климатикът, естествено, бичи на макс, все едно сме в хладилен камион. За транспортирането използвам дървена стойка, която един от младоженците ми бе сковал собственоръчно за превозването на тяхната сватбена торта от нас до Костенец, а след това ми я подари, за което съм му безкрайно благодарна (сватбата на Зори и Мариян). Аз сядам отстрани до тортата, за да я придържам. Иначе всяко рязко спиране или по-остър завой биха били пагубни. Да не ви обеснявам на какво напрежение и стрес съм подложена през цялото време. Но веднъж предам ли я непокътната и в пълната й прелест, политам до седмото небе от щастие и облекчение. 
И в конкретния случай всичко протече по гореописания план-график. Минахме цялото трасе без екстремни ситуации и драми. Спряхме пред входа на комплекса и вече бях готова да си отдъхна, когато най-учтиво ни помолиха да слезнем с колата в подземния паркинг, където бил входът към кухнята на ресторанта. Добре, ама слизането беше по такъв стръмен наклон, че тортата ми полетя стремглаво напред. Писъци, врясъци!!! Едва успях да я удържа. Само най-горният етаж се отлепи и се приплъзна почти до ръба на долния. Изтръпнах! Не ми се мисли какво щях да правя, ако беше паднал с все букета върху него. В кухнята на ресторанта без проблем оправих пораженията и вече всичко си беше на мястото. След цялото това напрежение можех спокойно да се отдам на заслужена почивка. А на вас предлагам да се отдадете на прекрасните снимки от сватбата на Веси и Купен. Съвсем заслужено им пожелавам да бъдат все така влюбени и щастливи!!!













вторник, 4 юни 2013 г.

Торти за кръщенета

Едно от най-важните събития в живота на всяко дете несъмнено е неговото кръщене, ако е родено в семейство на вярващи, разбира се. 
Аз и Пламен не сме фанатично религиозни, но и трите ни деца са кръстени в църква, а кръстница им бе най-добрата ми приятелка Валя, за която ще стане дума малко по-късно. Денис го кръстихме чак като стана на три години - съчетахме кръщенето и рождения ден в едно. За Давид бяхме запазили датата 26 юни, когато има имен ден, но ден по-рано той се разболя от някакъв ужасен вирус. Вдигна 41 градуса температура и три денонощия лежеше почти безжизнено - нито ставаше, нито говореше, нито плачеше, а от нослето му от време на време потичаше кръвчица заради високата температура. Беше на годинка и четири месеца и изглеждаше толкова мъничък и безпомощен! Сърцето ми се беше свило от мъка и от страх и само плачех и се молех да се оправи. За проклетия точно тогава нашата педиатърка бе в отпуск - грижеше се за болната си от рак майка. Лекарката, която трябваше да поеме нейните пациенти, категорично ми отказа да прегледа Давид, след като бях чакала близо два часа в болницата. Толкова се разстроих, че чак ревнах. Реших да се оплача на шефа на ДКЦ-то, но отговорът бе, че нямало смисъл да го занимавам с такива глупости при положение, че можело да си платя и друг лекар да прегледа детето ми. Почуствах се толкова ужасно! Детето ми изгаряше в ръцете ми, а те ми говореха за пари! За жалост това далеч не е единственият подобен случай, в който ми е идело да крещя от отчаяние и недоумение как е възможно такова отношение и то към малко дете. Но да не задълбавам в темата. Плачеща се обадих на д-р Найденова (нашата педиатърка) и й обясних каква е ситуацията. Тя нито за миг не се поколеба и каза Пламен незабавно да отиде да я вземе с колата от дома на майка й, за да дойде да прегледа Давид. Не само, че веднага се отзова, но и не пожела да вземе нито стотинка. Всъщност за всичките близо 11 години, в които ни е лекувала, никога не ни е взела и лев. Идвала е десетки пъти вкъщи, когато децата са били тежко болни и винаги е отговаряла на обажданията ми по телефона. Имах й такова огромно доверие и се чуствах така спокойна с нея, че когато се пенсионира, сякаш загубих близък човек. Дано има повече лекари като нея! 
Няколко седмици, след като Давид оздравя, все пак успяхме да го кръстим. Беше много сладък, защото като почнахме да го събличаме голичък за къпането, реши, че попът ще му вземе дрешките и ревна, че не си ги дава. А после така се успокои, че заспа в ръцете на кръстницата си. 
Девин го кръщавахме след като навърши две години. Още настръхвам като си спомня песнопенията на църковния хор. Беше толкова вълнуващо!
Аз самата съм кръщавана тайничко. През лятната ваканция (била съм на 8-9 години) докато бяхме в Стара Загора при баба и дядо, един ден баба реши да ни заведе със сестра ми в църквата и да ни кръсти без да казва на родителите ни. По онова време кръщаването в църква не се толерираше особено. Обещахме й да пазим тайна и да не казваме на никого. Но сестра ми беше толкова сърдита, че отчето й е отрязал по малко косичка от опашките, че щом нашите дойдоха да си ни приберат в края на ваканцията, тя веднага изпорти работата. 
Със същото умиление, с което си спомням за кръщенетата на нашите деца, се изпълвам и когато правя торти за такъв повод. Винаги се чуствам някак особено и се стремя и самата торта да бъде специална и подобаваща на събитието. Кръщението пречиства душата и извисява духа, затова и в дизайните залагам на изчистените линии и светлите цветове. 






Това е тортата на Калина - най-малкото детенце на приятелката ми Валя, за която вече ви споменах. Тя живее със семейството си в Канада и също прави торти. Тук можете да разгледате сайта й. Но за кръщенето на Калина тортата бе мое дело. Правих я изцяло в присъствието на Валя и ни беше много готино и приятно и на двете. Не се бяхме виждали от близо три години и имахме толкова много неща да си кажем. С Валя ни събра английската гимназия. Заедно попаднахме в един клас (подготвителен З - буквата З, а не числото 3) и още първата година си станахме супер близки и добри приятелки. Така е и до днес! 






А тази торта правих за едно изключително красиво и нежно момиченце на име Виктория. Поводът вече е ясен - нейното кръщене, съчетано с рождения й ден. Изключително съм благодарна на майка й Ваня, че избра точно мен да направя тортата и че ме изненада и зарадва със страхотен подарък, когато дойде да си я вземе. Благодаря ти, Ваня, за жеста и за признанието! Накара ме да се почуствам наистина специална и щастлива!!!





За финал и една торта за кръщене на момченце. Това е тортата на Виктор. С него съм ви запознавала по повод на стотната ми торта, която правих за неговия първи рожден ден. Само да вметна, че към момента бройката на сътворените от мен торти е близо 300.
Това е за днес. На всички, на които предстои кръщене, пожелавам светъл, вълнуващ и запомнящ се празник! 
И съвсем за финал малко семейни снимки от кръщенетата на децата. За съжаление от това на Денис нямам снимков материал, тъй като по онова време все още нямаше дигитални фотоапарати. 

Забелязвате ли сълзите в очите на Давид? Не стига, че са му взели любимите дрешки, ами и го излагат гол на показ пред събралото се множество зяпачи.


Вече е по-спокоен. Свърши се с голотиите, а и с нови дрешки го пременяват. Русата мацка съм аз, а кестенявата - кръстницата му.

Вече е напълно щастлив! Повече ми прилича на тираджия (разгърден и с ланец) отколкото на току що кръстено момченце. :)))
Кръщенето на Девин

Давид е щастлив, че е успял да се докопа до голямо парче от питката, която бях омесила за кръщенето на брат му Девин.

Кръстницата Валя с тримата си кръщелника - Денис, Давид и Девин

Цялото семейство пред църквата

Девин разглежда с интерес кръщелното свидетелство

И тортата, която му направих специално за повода

С тортата почерпихме компанията в градинката (не сме в пълен състав на снимката, иначе сме голяма тумба)

Девин и китката, с която попът го ръсеше със светена вода