понеделник, 28 януари 2013 г.

Балетни торти


Както вече съм ви споделяла, балетът е едно от малкото неща, които никога не са ме привличали особено. Даже като дете по едно време се чудех дали съм нормална, щом нямам желание да се пъхна в пачка и палци и да припкам па-де-дьо. Тук задължително трябва да отбележа и ролята на баща ми при формирането у мен на подобно негативно отношение към това танцово изкуство. Всеки път, щом майка ми го скастреше за нещо, той на мига се превъплъщаваше в умиращия лебед и така драматично почваше да приритва, че можеше да събуди умиление и у най-коравосърдечния човек. Не и у майка ми, разбира се. Чуех ли думата "балет", в съзнанието ми изплуваше образа на мрящото хвъркато и нищо повече. Другата основна причина да не изпитвам влечение към балета са чорапогащниците, които навремето си бяха неразделен аксесоар от балетния тоалет. Бели, найлонови, впити в краката - направо ме втриса като си го представя! Ненавиждам тази част от облеклото. И като малка, и сега изпитвам ужас от чорапогащи. Затова и на децата ми никога не съм обувала подобно нещо. Пък и те са момчета. Е, аз от време на време се прежалвам, когато тоалетът го изисква, но го правя наистина рядко. 
Но не за чорапогащи и измиращи лебеди е днешната публикация, а за торти на балетна тематика. Ще ви представя две такива. Общото между тях е, че са правени почти една след друга за две малки прекрасни госпожици и че са снимани ужасно. И за двете светлината ми бе кошмарна (декемврийска), каквито станаха и снимките. 

 Първата бе за втория рожден ден на Симони. Майка й Неви нямаше много ясна представа каква точно да бъде тортата като дизайн. Първоначално се спря на пъстра торта с много цветя и задължителното присъствие на слонче, калинка, жаба и охлюв. В последствие ми прати и снимка на тоалета,  с който ще бъде облечена рожденичката - туника в светли пастелни цветове. Реших да избера бонбонестата гама и заложих на бледо розовото като основен цвят. Представих си тортата нежна, кокетна и момичешка. И веднага ми хрумна и идеята слончето всъщност да е балерина - хем нестандартно, хем сладурско. Но веднага изникна въпросът как да съчетая останалите животинки с дизайна. За калинката нямаше проблем - където и да я сложех, все щеше да си е на място. Но жабата и охлюва?!? В крайна сметка снимах тортата без тях, а после ги добавих.Пълнежът беше лекичък и диетичен, та да подхожда на една балерина - ванилови блатове и крем, чаени бисквитки и резенчета банан. Да вземе тортата дойде бащата на Симони. Бях я пакетирала в кутия за торта и го помолих да не я вдига за дръжките, защото няма да издържат на тежестта (все пак двуетажните торти са около 6 кг, а понякога и повече). Но той не ме послуша и малко след като вдигна кутията, дръжките се скъсаха. Тортата падна върху масичката в хола, слава богу, само от около десетина сантиметра височина. Изтръпнах. С треперещи ръце отворих кутията и не знаех какво да очаквам. За щастие поражения нямаше и просто я опаковах в нова кутия. За съжаление след няколко дни получих мейл от Неви, в който си личеше, че е разочарована от дизайна на тортата. Представяла си я доста по-пищно украсена и шаренка - като горска полянка с много цветя и животинки. Беше ми много криво, че не съм се справила със задачата, но се надявам, че поне Симони си я е харесала и е била щастлива. 


  
Втората балетна торта бе за Ева. За предишния й рожден ден й направих една от най-любимите ми торти - със Зайка и Мецанка. Това е и една от най-копираните ми торти. За този рожден ден по дизайна на тортата работих съвместно с майката на Евичка - Петя (невероятно позитивно, мило и прекрасно момиче) и с Ели Гледачева (фотографката), която снима празничната фотосесия. Отправните точки бяха две - цветовата гама и балетната тема, съобразени изцяло с тоалета на рожденичката. Като цветове трябваше да се огранича до бяло, бледо и наситено розово, черно и тъмносребристо. Избора на детайлите бе дело на Ели. Изпрати ми снимчици на всичко, което е подготвила за фотосесията - името, изписано с буквички в сърчица, сребърни коронки, балеринки с черни полички и розови трика. А аз трябваше да им намеря място и в дизайна на тортата. Като прибавим към всичко и прекрасната Ева, мисля, че се получи страхотна симбиоза. 




За днес - толкова. Аз се отправям с балетна стъпка към кухнята да приготвя нещо за обяд на децата, а на вас пожелавам да ви е леко, волно и танцувално на душата през цялата седмица.

И да не пропусна да ви подсетя - ако още не сте дали гласа си за Класация 2012, можете да го направите до края на месеца. Успех!

вторник, 22 януари 2013 г.

Сватбата на Лили и Арне

Представям ви две влюбени души, минали под венчилото и сляли сърцата, мислите и мечтите си в едно - Лили и Арне. 

Едва ли има по-добър начин да ви запозная с тях, от този, по който аз самата се докоснах до тяхната приказка. В един най-обикновен ден получих ето това прекрасно писмо, написано до мен от Лили. 

Здравей Бубе:)


Пише ти човек, изумен от стила, различността и любовта, които лъхат от тортите ти! Не знам дали успяваш да правиш торти за непознати, защото сигурно си сладката фея на цялото си семейство и приятели за многото им поводи, но въпреки това трябва да попитам!

Аз и приятелят ми Арне ще се венчаем следващия май. Цялата ни връзка е различна и необичайна и дори някак невероятна и изглежда, че и сватбата ни ще бъде такава. Той е немец, макар че нито по външност, нито по характер прилича на типичния прототип на сънародниците си. За него стилът, семплата красота и избягването на клишетата са много важни (до изнервяща степен понякога:)) На сватбата ни ще дойдат наши съученици от цял свят, както и цялото му немско семейство, за да се запознаят с най-хубавите страни на българското (от красотите на Търново, (където ще е събитието,) до правото хоро, мавруда и любопитството на лелите ми:)).

На всичкото отгоре и двамата сме ценители на фината кулинария, аз обожавам да правя десерти от всякакъв тип, но ги докарвам само на вкус, за декорацията се изискват спокойни ръце и цветно въображение, които ми липсват.

Ето защо, можеш да си представиш как още в първия миг, в който влязох в блога ти, се влюбих в твоите произведения! Не само в стила и перфектната изпипаност на всички детайли, а и в самия факт, че от тортите (а и къпкейкчетата:)) лъхат любовта и енергията, с която са направени. Винаги, във всяко нещо, може да се усети дали човекът го е правил с любов, или просто от задължение. Разликата между твоите торти и тези на безбройните сладкарници и производители е като между "Властелинът на пръстените" и ... "Каубои срещу извънземни" например:))


Не знам дали правиш торти за непознати (още повече, че за сватба трябва и някакво по-голямо количество), не знам дали имаш възможност и дали ще ти е интересно да направиш тортата за нашата сватба, но не мога да не проверя! Знам, че човек като започне да планира сватбения си ден, е принуден да прави поредица от компромиси, но пък понякога има късмет, най-неочаквано, да попадне на съвършеното нещо. Така че, ще очаквам с трепет твоя отговор! 


Надявам се празниците да са те оставили с повече радостни вълнения, отколкото с изтощение, и желая на теб и на прекрасното ти семейство обич, спокойствие и късмет!


слънчев ден,

Лили
Не знам дали вие усетихте вълнението, което аз изпитах, когато прочетох тези редове, но те така ме погълнаха и омагьосаха, че сякаш наистина се пренесох до старозаветните красоти на Търново, хванах се на правото хоро, вкусих тежкия аромат на мавруда и усетих любопитните погледи на лелите да шарят по гърба ми... Нямаше как да не приема поканата на Лили да бъда част от техния сватбен ден, защото аз вече бях там. Първо в мислите и въображението си, после с цялото вълнение и притеснение покрай тортата и накрая с прекрасните снимки, които Лили и Арне ми изпратиха. 
Но нека да я караме подред. 
След като казах "да" на Лили, последваха всички стандартни процедури - разменихме си множество писма, поканих я вкъщи на гости, дегустирахме няколко различни вкуса торта, обсъдихме най-подробно дизайна. Имах удоволствието да се запозная лично и с Арне. 
Относно вкуса на тортата имаше огромни колебания. Всичко им звучеше доста апетитно и бяха любопитни да опитат всяко едно предложение. Най-много клоняха към Провансалска, Шоколинка, Вероника, Кармен и Рафаело. В крайна сметка само Лили имаше възможност да дегустира Вероника, Кармен и Бразилска тройка, от които си избра Кармен - вкусът на карамел и орехи я спечели. А това бе и най-подходящият и стабилен пълнеж, като се имаше предвид, че тортата ще пътува от София чак до Арбанаси. 
Изборът на дизайн отново бе изцяло повлиян от предпочитанията на Лили и съобразен с цялостната стилистика на сватбата. Искаше тортата да е на три етажа в основен цвят екрю, с изрисувани момини сълзи в зелено, а за контраст да има три големи цветя в различни нюанси на вишневото. Влюби се в цветето от тортата на Ани. Да, магнолии в такъв цвят няма, но какво от това. Щом булката иска вишнево, така да бъде. 
Цветята изработих седмица предварително. Всяко беше с една идея в по-наситен нюанс, макар на снимките да не си личи особено. След като получих одобрението на Лили и Арне когато им ги показах, бях спокойна и можех частично да си отдъхна. Момините сълзи прерисувах от поканата за сватбата. Фактът, че бяха само в един цвят, определено ме улесни, но все пак ми отнеха доста време. За контраст и за връзка с големите цветя, в основата на етажите обкантих с много тъничка сатенена панделка в същия наситен цвят. И ето, че тортата беше готова. 



Малките едноетажни торти бяха със съвсем изчистена декорация, но цветово допълваха голямата. 
Лесното, така да се каже, свърши. Предстоеше най-притеснителната, поне за мен част - транспортирането. Първо, разстоянието беше сериозно и второ, само седмица по-рано имах инцидент с една детска торта, която пътува до Петрич. При това тя бе само двуетажна, но по някаква причина основата бе поддала. Идея си нямате колко тежко преживях тази случка. Сърцето ми бе свито на топка и изпитвах такъв ужас и страх, че това може да се повтори. Не можех да допусна нито за миг, че Лили и Арне няма да имат своята сватбена торта. Отговорната задача по превозването й се падна на един от приятелите на младоженците. Момчето беше не по-малко притеснено от мен и обеща да кара максимално внимателно. Предадох му голямата торта без странично прикрепените цветя. Беше ме страх, че са много тежки и от всяко тръсване могат да деформират тортата или дори да паднат. Тях опаковах отделно в кутия, забити в цветарска гъба. 
Пожелах му лек път и зачаках. Следващите близо четири часа ми се сториха ужасно дълги и кошмарни. Стисках палци и се молех тортата да пристигне цяла и невредима и за мое огромно щастие, така и стана. Когато получих така дългоочакваното обаждане, сякаш огромен товар се смъкна от плещите ми. Бях на седмото небе от радост. 
Още по-щастлива бях, когато получих положителна оценка от Лили и Арне. Бяха си харесали тортата и на вид, и на вкус. 
Разочаровани бяха само от времето, защото бе дъждовно, но аз мисля, че това е знак, че ще им върви по вода в семейния живот и ще бъдат много щастливи и влюбени заедно. Пожелавам им го от все сърце!!!








   А за финал отнов искам да ви напомня, че все още можете да изберете своите фаворити в Класация 2012 . Победители ще има не само сред тортите, но и сред гласувалите. Успех на всички!

петък, 11 януари 2013 г.

Мечо Пух

Много се чудих с какво да започна Новата година и накрая се спрях на нещо супер любимо и познато - Мечо Пух и компания! Това бяха първите фигурки от пластелин, които направих в началото на моята "кариера" като тортоправячка. Запознатите от вас знаят, че преди да се докосна за първи път до захарното тесто, експериментирах скулпторските си умения с пластелин. Бях си накупила огромни количества и всеки ден въртолех разни нещица. За жалост не мога да открия снимките от онзи период, за да ви ги покажа. Едва след като прецених, че съм достатъчно добра, си замесих и първата доза захарно тесто. Оказа се, че между него и пластелина има доста голяма разлика, но все пак тренировките не бяха излишни. 
По онова време Мечо Пух беше любимият герой на средния ми син Давид, а в последствие се оказа, че е предпочитана тема и при детските торти, особено при тези за най-малките. Така е и до ден днешен, а сега ще ви представя и последното ми творение по темата. 

Това е тортата, която правих за рождения ден на малката и прекрасна Мия. Преди това бях правила торта и за нейната майка - Бистра. Този път като вкус те се спряха на Рафаело, а дизайнът бе, както вече стана ясно, Мечо Пух и приятели. Исках да направя нещо наистина сладурско и в същото време купонджийско, а цветовете да са по-пастелни, като за момиченце. Хрумна ми идеята да пресъздам сценка като от истински рожден ден - Йори в ролята на рожденик, а останалите герои - в ролята на гости. И за да е още по-разчупено като сюжет, реших да ги подредя, сякаш позират за снимка. Сигурно не ги чувате, но всички силно викат "зелееееееее!" Само Йори го дава по-обрано - нали такава си му е физиономийката -- на вечно нещастен. Макар че, ако се вгледате по-внимателно, ще видите, че и по неговата муцунка се прокрадва едва забележима усмивчица. И как няма да е усмихнат, при положение, че съм му направила такава хубава триетажна торта! :))) Тигър, разбира се, не пропусна да му направи "ушички", но така е още по-чаровен и се надявам да не се нацупи като види снимките. Само слончето за малко да не се хване в кадър. Нали му натежава дупето на горкото, та едва успя да се покатери отстрани на тортата в последния момент. Добре, че не беше много височка. По размер пчеличките ми са малко тип "чернобилки", но иначе са много миролюбиви и до края на партито ужилени нямаше. Размина се дори на Пух, който не спря да се тъпче с медец. 







Ами така започвам Новата година - весело, цветно и по детски! Дано и така да ми върви занапред!
Няма как за финал да не ви покажа и другите ми торти с Мечо Пух. Така ще можете да проследите и напредъка ми в моделирането. Не че е голям, но все пак се старая да ставам по-добра и дано това да си личи. 
И една напомнянка - ако още не сте гласували за Класация 2012, а имате желанието да се включите, можете да го направите до края на този месец. 



















понеделник, 7 януари 2013 г.

Класация 2012

Ето че отново дойде време да подредите тортите за отминалата година според вашата преценка. Интересът към миналогодишната класация беше доста голям. Надявам се и този път да е така. На мен, лично, ми е много забавно и любопитно да разбера коя торта според вас заслужава да бъде победител.
Взех си бележка от многото упреци при предишното класиране, че съм ви поставила задача с повишена трудност като съм ви накарала да си изберете само една торта. За да ви е по-лесно, реших този път да разделя тортите в две категории - детски и празнични. Този път ще можете да посочите по един фаворит от всяка група, което, надявам се, ще улесни работата ви наполовина. :)))
А сега директно към регламента. Състезаващите се торти са общо 20, разделени по десет в две категории. Изберете своя фаворит от едната и от другата категория, като посочите съответния номер, под който се състезава дадената торта. Посочете и своето име или никнейм, за да не останете анонимни. За да бъде класацията обективна, а вашето участие - коректно, моля гласувайте само по веднъж. В един коментар могат да гласуват няколко човека, като мнението на всеки ще бъде зачетено, а името му ще участва в томболата за печелившия сред гласувалите. Коментарите ви ще бъдат публикувани едва след като аз ги одобря. Наложи се да прибегна до тази защитна мярка, след като получих едно доста нецензурно сексуално признание, а както знаете блогът ми се посещава от много деца и за нищо на света не бих искала те да четат подобни вулгаризми. 
И понеже стана дума и за томболата, тази година наградата ще бъде кутия декорирани курабии, тъй като изпращането на торти по куриер или с автобуса е невъзможно, заради въведените по-строги мерки за сигурност. 
Можете да дадете своя глас за любимите ви торти до края на този месец - 31 януари, четвъртък. Победителите ще бъдат обявени на 4 февруари. 
Късмет на всички!

А ето и състезаващите се в Класация 2012:
Категория "Детски торти"































Категория "Празнични торти"



















№17 Барок



№18 С любов








Това са претендентките за торта на 2012 година! Подкрепете вашите любими, за да определим победителките в двете категории. Нека гласуването започне сега!