петък, 27 юли 2012 г.

Сватбата на Хриси и Камен

Това са те - моите първи младоженци за тази година. Запознайте се с Христина и Камен!

При тях идеята за сватба започнала като на шега. Двамата се обичали и живеели заедно от дълги години, но им бил нужен документ за сключен граждански брак. Решили, че ще подпишат в мнооого тесен кръг без никакви официалности и тържества. С времето кръгът започнал да се разширява и в един момент поканените били достатъчно, та да вдигнат истинска голяма сватба за чудо и приказ. А всяка сватба си има куп задължителни елементи, един от които несъмнено е тортата. 
Така съдбата ме срещна и запозна с Хриси, която се оказа една невероятно готина, интелигентна и много силна духом жена, с изключително чувство за хумор, което аз, както знаете, ценя високо. Покрай мейлите и телефонните разговори харесах и обикнах Хриси още преди да се видим на живо, а когато ми дойде на гости, за да уточним всички подробности около сватбената торта, я почуствах близка като дългогодишна приятелка. Може би, защото тя знаеше твърде много за мен от блога ми. Оказа се, че ми е голяма фенка и следи изкъсо работата ми. С Камен нямах удоволствието да се запозная преди сватбата, тъй като натоварената му работа не му позволяваше да се включи активно в организацията на предстоящото събитие. Беше поверил всичко в ръцете на бъдещата си съпруга и сватбената организаторка. Така че, Хриси имаше отговорността и свободата сама да избира и дизайна, и вкуса на тортата. 
Относно пълнежа нямаше никакви колебания. Дори не ми даде възможност да й подготвя дегустация на различни вкусове, защото се влюби още в първото парче торта, с което я почерпих, когато ми дойде на гости. Избра си "Кармен", но тъй като и "Провансалската" й звучеше много любопитно, решихме да ги обединим в едно. И така се получи следната комбинация - какаови блатове, напоени със силно и горчиво еспресо и бял ром, между които се редуваха орехово-карамелен крем и крем маскарпоне с парченца сушени сливи. Много се притеснявах за вкуса, затова занесох една пробна тортичка на любимите ми съседи - да си кажат мнението. Отзивите бяха красноречиви - "уникална"! 
За визията на тортата Хриси ми даде няколко различни насоки, но в крайна сметка се спряхме на варианта бледозелена основа, наподобяваща булчинската рокля, а отгоре сфера от лилави лалета и фрезии, подобна на булченския букет. Комбинацията зелено и лилаво ми е много любима и бях супер щастлива, че ще мога да изработя торта в такива цветове. Идеята за разминаващите се триъгълници взаимствахме от ето тази торта, която Хриси си беше харесала в нета. Именно тези триъгълници ме притесняваха най-много, макар на пръв поглед да изглеждат елементарни. Проблемът е, че когато се работи със захарно тесто, правилните форми са много трудни за изработка. Все пак става въпрос за тесто, а не за лист хартия. Особено притеснено ми бе за триъгълника на най-долния етаж, тъй като бе най-голям. Обиколката на етажа бе 88 см, което означаваше, че трябва равномерно да разточа парче тесто с дължина минимум 90 см и ширина 15 см, от което да изрежа триъгълника. С точенето и рязането се справих, но вдигането на триъгълника и увиването му около тортата се оказаха истинско предизвикателство. Такова гънене и кривене падна! Действах много внимателно, за да не го деформирам, скъсам или залепя накриво, а в същото време трябваше и да съм бърза, защото в противен случай тестото щеше да изсъхне и да се напука. За щастие успях да се справя сравнително прилично. С останалите два етажа бе значително по-лесно. Основата на тортата бе цвят авокадо - точно като цвета на булченската рокля, макар по снимките да изглежда доста по-бледо. Триъгълниците направих в по-тъмен нюанс, за да се открояват. В най-широката им част изрисувах мотив, копие на бродерията от роклята, а в основата сложих бордче, което минах със сатенена боя, за да изглежда лъскаво като коприна. На цвят и блясък го издокарах досущ като плата. За съжаление при поставянето на етажите един върху друг, не успях да центрирам втория и симетрията на триъгълниците ми избяга леко вляво (снимката вдясно). Видях допуснатата грешка твърде късно и вече нямаше какво да направя. Единственото успокоително бе, че това бе страничният изглед, а не лицето на тортата.

За букета се наложи да импровизирам, тъй като до последно и самата Хриси нямаше идея как точно ще изглежда истинският. Знаехме, че ще е оформен като полусфера от лалета и фрезии в различни нюанси на лилавото. Постарах се доста, но далеч не ми се получи така, както трябва. Лалетата ми станаха грубички, а за фрезиите е нужна голяма доза въображение, за да се сети човек, че са фрезии. Но поне успях да ги аранжирам така, че да приличат на букет. 


Към голямата торта направих и две допълнителни, декорирани в същия стил. 


Хриси ми поръча да изработя и 80 броя курабийки, които да раздават на гостите вместо баналните и кичозни подаръчета. Поръчката за тях дойде доста след тортата. Хриси ужасно се притеснявала да ме пита, за да не става нахална и да не ме затормозява допълнително. Аз пък мисля, че каквото и да ме беше помолила да направя, щях да се заема с огромно удоволствие. Дизайнът за бисквитките ми хрумна от сватбените покани, които бяха като филмова лента. Хриси си избра един от "кадрите", а аз го разпечатах на оризова хартия. Тук е мястото да благодаря на съпруга ми, който страшно ми помогна за курабийките. Обичам те, скъпи!!!


На пръв поглед бисквитките изглеждат много семпли, но всъщност ми отнеха цяла вечност. Първо месене на огромна буца тесто, после точене, рязане, печене. След като изстинаха ги покрих с пласт бледозелено захарно тесто. От бяло захарно тесто изрязах по-малки сърца,върху които залепих предварително изрязаните картинки от оризова хартия. Тях лепнах върху големите сърца и за разкош добавих по две лилави цветчета. Общо три дни работа. След това дойде ред на опаковането - всяка бисквитка да се пъхне в целуфанено пликче и да се върже с панделка и етикетче. За етикетчетата изцяло се бе погрижила Хриси - тя ги разпечатва, ряза и дупчи. За мен остана да им промуша панделчица и да ги навържа. Опаковането, вярвате или не, ми отне цели три часа и то при положение, че Пламен ми помагаше. 
В крайна сметка имахме цял кашон бисквитки и три торти, които трябваше да доставим невредими до Face Bar & Dinner Горна Баня в уречения ден и час. За зла участ се оказа, че единственият път до там е в ремонт. Имах чувството, че сме на Луната. Идея си нямате как се удържа триетажна торта на стъклена стойка по такъв терен. Подскачаше си когато и накъдето си поиска, въпреки неимоверните усилия от моя страна да я държа неподвижна. Само дето не получих удар!!! Като спряхме пред заведението с Пламен нямахме сили дори да говорим от напрежение. Аз цялата треперех и не можех да повярвам, че тортата е цяла. Проверих и малките торти и бисквитките. Всичко беше наред. Почуствах такова невероятно облекчение!!! Вече можех да си отдъхна и да се полюбувам на топлото пролетно слънце, което след безброй мрачни и дъждовни дни, най-после бе успяло да се покаже, сякаш за да бъде част от сватбата на Хриси и Камен. Дано и бъдещият им съвместен живот бъде така безоблачен, пълен с топлина и светлина. Бъдете щастливи!!!






Вечерта получих смс от Хриси, че тортата е страхотна и на вид, и на вкус. Сватбата беше във вихъра си, а тя отделила време да ми пише. Стана ми толкова готино и мило! Две седмици по-късно ме покани да й отида на гости. За мой късмет успях да открия тъмнолилави, почти черни лалета - любимите й. Купих ги всичките. На Дани Пиркова бях поръчала да ми направи картичка в зелено и лилаво.
Бях убедена, че ще я трогна и зарадвам с такъв подарък. Но се оказа, че и тя се е подготвила. Връчи ми ето този пакет - както забелязвате, също издържан в зелено и лилаво. 

Първо изобщо не го очаквах и останах доста изненадана. Прочетох благодарствената картичка и ужасно се разчуствах. Но когато отворих плика, направо не можах да повярвам на очите си. Вътре имаше едно от любимите ми мечета. И то не какво да е, а коледна феичка със снежно бели крилца от истински пера. Казва се Serafina Snowfall.


Хриси каза, че това не било случайно. Можела и мече на вещерска метла да ми подари, но избрала феичка, защото и аз съм била фея - феята на тортите. За фея на тортите не знам, ама фея на сълзите - със сигурност. Така ме трогна и зарадва!!! Добре, че и Камен беше там, та да се стегна, иначе щях да орева орталъка. Да вметна, че и Камен се оказа невероятно готин и свестен човек. Късметлийка съм аз, че се запознах с такава симпатична двойка и че бях част от тяхната сватбена приказка. Една приказка, която вярвам не свършва, а тепърва започва с " и яли, пили и се веселили"... Обичайте се и сбъдвайте мечтите си смело!!!

неделя, 22 юли 2012 г.

Торти със зайчета

В нашата къща зайчетата са на голяма почит, ама не истинските, а плюшените. Не че не обичаме и истинските, но предпочитаме да им се радваме извън дома ни. А и плюшенките са ни предостатъчни. И Давид, и Девин си имат по едно, което им е любимо и си го гушкат докато заспиват. На Давид заека му го купих още като беше съвсем мъничко бебе и скоро се превърна в най-любимата му играчка. Кръсти си го Пухи. На Девин зайчето му е подарък от нашата зъболекарка. Даде му го като награда при първото му посещение при нея, задето е бил послушен и не е плакал. Девин страшно се гордееше с него и незнайно защо го кръсти Вреки. Както самият той каза "Много хубаво име, нали, мамо? А не някво тъпо като Пухи!" 
Аз, за жалост, си нямам зайче, но пък откакто правя торти, използвам всеки възможен случай да измайсторя някое от захарно тесто.
Та както стана ясно от заглавието и от всичко казано дотук, днес ще ви представя няколко торти, общото между които е, че са със зайчета. 




Тази я правих за първия рожден ден на едно приказно красиво момиченце - Маноела от Пловдив. Когато майка й Илияна ми писа с молба за поръчка, аз директно й отказах, тъй като графикът ми бе препълнен. Впоследствие се съгласих с уговорката да не е много сложна за изработка, тъй като наистина нямах никакво време. За мой късмет тя искаше малка, нежна и ненатруфена торта в пастелни цветове. Като ориентир ми даде няколко мои модела, като каза ,че изцяло ми се доверява за дизайна. Откъм цветове се спряхме на лилаво и бяло, тъй като и рокличката на Маноела беше в тази гама. Да си призная, дълго се чудих какво точно да направя, така че да има общо с вече правените от мен торти, които й бяха харесали и в същото време да е различна и оригинална по своему. Идеята в крайна сметка ми хрумна от една торта от памперси, която видях в нета. Тя беше точно в бяло и лилаво, с много сладурско плюшено зайче. За контраст реших да добавя и малко светлозелено, което да освежи тортата. Зайчето, естестевно, направих с рокличка - нали беше за момиченце! Изработването му ми достави истинско удоволствие и много си го обичам. Панделката около тортата, обаче, ми взе здравето. Исках да бъде трицветна, но отделните лентички все не успявах да ги изрежа и залепя така, че да са равни и се получаваше ужасно криво и грозно. Накрая се отказах от тази идея и прибегнах до по-лесен и вече изпитан вариант. При цветенцата заложих на три нюанса на лилавото, какъвто бе и десенът на рокличката на Мани. Мисля, че се получи много детска, нежна и сладурска тортичка. 


Това е тортата за третия рожден ден на малката Виктория. Майка й Петя беше научила за мен покрай приятелката си Лили, с която пък аз се познавах от няколко месеца и честичко си разменяхме мейли. След като Петя ми писа и аз приех да се заема с поръчката, тя и Вики седнали на компютъра да разгледат тортите ми и Вики да си избере някоя. Прегледали целия ми блог и накрая Петя попитала "Е, реши ли вече какво искаш за рождения си ден?", а Вики отвърнала "Да, тримата батковци!" Толкова много се смях на тази история. Първото хрумване на Петя бе тортата да е с героите от Маша и Мечока, но после се спряхме на вариант момиченце със зайче. Вики много си беше харесала тортата ми с градинарката и искаше и нейната да е с момиченце със синя рокличка, но да има и зайче и най-важното - камъчета, които после сладко да си похапне. На Петя любимата торта пък се оказа синята ми с релефните цветя. Казах й, че в никакъв случай няма да направя същата, защото противоречи на политиката ми "Никога една и съща торта два пъти!" Затова попромених цветята, а основата напарвих по-светлосиня. Преди да започна работа по тортата, си нарисувах скица на цветята - какви да бъдат, как да ги разположа, в какви цветове. След като имах рисунка ми бе много по-лесно да я следвам. Дойде ред и на пипкавата част. Да се изработят толкова много и то най-различни цветенца отнема часове. Да не говорим, че изобщо не бях съобразила бройката и така се увлякох с количествата.





 Но с тези, които не използвах, впоследствие декорирах сума курабии и кексчета. Както мъжът ми се шегува "Безотпадъчна технология!" Тези четири бисквитки също ги правих с остатъчните цветенца и ги подарих на четири прекрасни момичета.


За да вземат тортата дойдоха Петя и Лили. Бях толкова щастлива да се запозная лично и с двете! Донесоха ми и подарък. Отворих торбичката и какво да видя - вътре имаше едно от любимите ми Bearington мечета. Казваше се Тиквичка и беше от хелоуинската серия. Идея си нямате колко се зарадвах и трогнах. Най-странното е, че същата сутрин сънувах как Петя идва и ми подарява мече от любимите ми. В съня си се стреснах и се събудих супер засрамена от собствената си наглост. Казах си "Как изобщо мога да си помисля, че някой би ми подарил подобно нещо?!?!?" И когато сънят ми се превърна в реалност, просто не знаех как да реагирам. Толкова се разчуствах, че се разплаках. Но не посмях да кажа на Петя за пророческия ми сън. Като се сетих за него ми стана още по-неудобно. Самата Петя няколко месеца по-рано прочела в блога ми за мечето, което случайно открих в Габрово (историята можете да прочетете тук) и решила, че ще ме зарадва с още едно. 
След невероятната изненада, която Петя ми направи, дойде ред и аз да й покажа тортата. Мисля, че и тя остана много доволна и щастлива. Ето какво ми писа няколко дни по-късно:
..." Торта беше невероятна,освен че на външен вид беше страхотна и вкуса беше много хубав,на всички тамного ми хареса,още като влезнах в детското клубче да я оставя и персонала ееееееееееееееееееееее какво е това произведение на изкуството,много красиво,искам да ти кажа че мъжете които грам не се интересуват от такива неща,всички дойдоха да ми кажат колко била хубава тортата,а Вики беше по-щастлива от всякога,само като я видя и вика:ЕЕЕЕ МАМО КРАСАВИЦА И КАМЪЧЕТА :)))))"
След още няколко дни в поредния мейл Петя ми писа, че Вики постоянно отваряла хладилника и питала "А бе, мамо, къде изчезна тая торта?" Голяма сладурка тая Вики, само ме разсмива! 


Това пък е тортата на Емма за третия й рожден ден. Веднага бързам да кажа, че зайците са керамични - НЕ съм ги правила аз. Купени са от магазина и са част от Великденската ми украса всяка година. Много си ги харесвам и отдавна им се каня да ги пробвам от захарно тесто, но все не ми остава време. Затова накрая реших да ги използвам директно като декорация на тази тортичка, а защо, ще ви разкажа след малко.
За миналия рожден ден на Емма правих ето тази торта. По желание на майка й Стефи дизайнът и цветовата комбинация бяха съобразени с тоалета на рожденичката - рокличка в оранжево и фуксия. Много си я обичам, защото стана стилна и нестандартна, а за мен е и много специална, тъй като е единствената торта, за която най-големият ми син Денис каза, че му харесва - съчетанието на цветовете било готино. 
Тази година Стефи нямаше право на глас при избора на дизайн. Емма каза, че иска торта с комбайна от "Колите" и с житни класове. Само като чух за комбайн и косите ми се изправиха. Категорично отказах да правя подобно нещо, защото ми се вижда ужасно сложно. Още повече, че ставаше въпрос и за конкретен персонаж от филмче, а не просто за комбайн. Писах в тортената тема с молба някой да приеме предизвикателството и да направи тортата, но желаещи нямаше. Докато се чудех откъде да го подхвана тоя комбайн, Стефи намери решение на проблема. Беше купила оригиналната играчка, но под формата на конструктор LEGO. От мен се искаше само да изработя тортата, а впоследствие тя щеше да сложи отгоре вече сглобения комбайн. Само с житни класове щеше да стане много скучна, затова добавих и различни полски цветя, както и няколко пеперудки, които да прелитат от цвят на цвят. И понеже не ми се искаше да снимам тортата така незавършена, реших отгоре да сложа керамичните зайци, които и без друго имат вид на селски труженици и идеално се вписват в пейзажа. 

понеделник, 2 юли 2012 г.

Хайде на пържолките!

В горещите летни дни няма нищо по-приятно от разхлаждащ резен сладка диня, малко хрупкави черешки или сочна праскова. Но само на плодове лично аз не мога да я карам. Винаги съм спадала към оная група животни, дето без месце не могат. Ако и вие не можете да откажете на тлъста препечена пържолка, значи днешната порция е за вас.
Тази торта правих по молба на Галя като подарък изненада за рождения ден на съпруга й Георги. Вече няколко пъти съм ви запознавала с това прекрасно семейство. Първата торта, която правих за тях, бе послучай рождения ден на малката им дъщеричка Калина - тортата с Червената шапчица. После дойде ред и на тортата с лалетата, с която Георги зарадва Галя. След нея правих футболна торта и за сина им Бойко, която още не съм ви показвала. Както е видно, остана само Георги без торта от мен, та беше крайно време да поправим тази черна несправедливост.
Желанието на Галя бе да му спретнем торта, копие на любимото му ястие, което обичал да си поръчва в едно столично заведение - печени свински ребърца, сервирани върху дървен сач в компанията на разрязан на четири домат и забит в дъската нож. Да си призная честно, ребърцата ми се видяха доста сложни за изпълнение, затова минахме на вариант пържолка. Галя ми даде карт бланш да се развихря и да обогатя "гарнитурата" с каквото ми хрумне. Само това и чаках. Набелязах си разни вкусотии и започнах да ровя за снимки из нета. Когато имам от какво да гледам ми е много по-лесно да работя. За някои от зеленчуците ползвах и истински мостри. Всичко правих с ръце и с помощта на едно малко ножченце и клечки за зъби.
Пържолата, хлебчето, лука, лимончето,марулята, доматките, царевичката и репичката ги направих от бял фондан и след като изсъхнаха ги оцветих. Признавам си, голямо рисуване му ударих.

Най-трудно ми бе с хлебчето. Исках да има максимално реалистичен вид. Наложи се да мацотя поне с пет цвята, за да се получи преливането от по-бледа към по-изпечена коричка. Гордост са ми трохичките, които се виждат в разрезите. Направих ги като разчовърках тестото с клечка за зъби. Мисля, че се получи много яко. (скромността ми е първа природа!!!хихихихи!).

 Много се кефя и на кокала на пържолката, макар по снимките да не ми се вижда толкова "истински" както на живо. Самата пържолка малко по-сухичка ми се получи от желаното. Обичам по-шаренкото месце. А най-много се кефя на пръжки - ама такива истински, мазнички и хрупкави. Цяла зима си купувам сланинка от месарския магазин, режа си я на малки кубченца и си я запържвам до златисто, а после си я хапвам като семки с огромна наслада. Верен привърженик и последовател съм на идеологията "Вие ми дайте свинско и винско, па ме чекайте да умра!" А като диетолог уважавам най-много Алф (онова косматото трътлесто извънземно), който веднъж сподели, че яде от всичко по колкото иска. Лин (девойчето от сериала) го пита "И така отслабваш!?!?", а той "Мислиш ли????"


Царевичката я оформих като първо направих кочанчето, а после отгоре редих зрънце по зрънце. Оцветяването беше лесно - минах всичко с жълто, а след това нанесох и изпечените участъци (пак ползвах пет-шест цвята, за да докарам максимално реалистичен вид). Масалцето също много ме радва - резките и къдравкото в края му направих с един назъбен инструмент, на който не му знам името. 
Embarassed

Най-голямо предизвикателство несъмнено бяха резенчетата домат. Първо си направих топка от фондан с размера и формата на истински домат и после я разрязах на четири резенчета. Да режеш нещо, което лепне по ножа и се деформира при най-малкия натиск, си е сложна работа. След рязането почна голямото моделиране. Исках да направя всяко ръбче, вдлъбнатинка и извивка максимално реалистични, а това не беше особено лесно, защото фонданът бързо се разпльокваше от жегата и влагата. След като ги пооформих що годе прилично, се отдадох на забавната част да им придам цвят. Оцветявах ги повече от час. Гледах от истински домат и се стремях да постигна всеки нюанс и светлосянка, а те се оказаха доста. Да не повярва човек, че в нищо и никакво доматче могат да се видят толкова много цветове - от почти бяло, през бледо розово и оранжево, та чак до наситено червено. А сърцевината, погледната по-детайлно, се оказа истинско предизвикателство.  Не ми се получи така както исках, особено жилките със семенцата, но все пак приличаше на домат. "Лигавата" сърцевина постигнах с кристалина, която придаде доста реалистичен вид на нещата. Кристалината е почти безцветно, прозрачно желе, което се ползва често в сладкарството. С него, например, се гланцират живите плодове, с които се декорират тортите, за да не почерняват и да изглеждат бляскави и сочни.

Чушките и картофките направих от предварително оцветен фондан, съответно в зелено и в жълто. Спретнах ги за минутки. За картофките разточих по-дебел лист захарно тесто и с нож нарязах дълги прави пръчици, които в последствие пооформих в краищата и леко извих, за да приличат на пържени картофчета. Като позасъхнаха на места ги минах с лек нюанс на кафявото, за да имат по-препържен вид по крайчетата и ръбчетата. Чушлетата се оформят много бързо и лсно. По-пипкави са само дръжчиците, защото листенцата са им доста мънички и деликатни, а трябваше да ги оформя с пръсти. След като бяха готови ги дъстнах с тъмно зелен дъст. Дъстове се наричат боите на прах, които се нанасят на сухо с помощта на мека четка и придават много завършен и реалистичен вид на нещата. Накрая ги минах на пара, за да фиксирам боята и да им придам блясък. 

При ножа първо оформих дръжката. Гледах от истински нож, който Пламен сантиментално си пази от казармата. Във вече готовата дръжка пъхнах дълъг дървен шиш, към който залепих острието двустранно, така че да скрие шишчето, което остана да стърчи само в края на острието. След като изсъхна добре, нанесох няколко пласта сива боя металик (подарък ми е от Вал, за което много й благодаря!). Боядисването ми отне два дни, тъй като трябваше да го правя първо от едната страна, а като засъхнеше - и от другата. И така още два-три пъти. Накрая стърчащия край на шиша забих в тортата, та ножът да стои изправен. Като цяло не си го харесвам особено, ама толкова си мога. 

"Дървеният" сач е изцяло от захарно тесто. Разточих го по-дебелко и с помощта на капак от тенджера изрязах във формата на кръг. Направих и една вдлъбнатина, та да има по-истински вид. Отгоре го минах с ножа, за да му направя резки, а после го оцветих. Не съм доволна от оцветяването, защото ми стана много шарен и в доста наситени цветове. Щеше ми се да има по-натурален дървен вид и да изглежда по-захабен. Но при толкова много храна отгоре почти не се вижда, така че няма да се тръшкам излишно.
 Листата марулка са ми супер любими! Тях си ги рязах и оформях на ръка като гледах от истинска маруля. Постарах се да направя всакя къдравинка и сгънка. Суших върху намачкано алуминиево фолио, което позволи да придобият максимално реалистичен вид и форма. Оцветих в преливащи нюанси на зеленото, като използвах дъстове, които след като нанесох върху листата, минах отгоре с малко алкохол. Така хем цветът стана по-наситен, хем листата изглеждаха мокри. 

Лукчето си мислех, че ще ми е най-лесно, но се оказа точно обратното. То беше единственото нещо, което правих цели три пъти докато постигна желаната визия. Но мисля, че се получи добре. Първоначално то също беше изцяло от бяло захарно тесто. Правих всяко перче отделно и напластявах, както си е при истинския пресен лук. Накрая оцветих и готово.


За лимончето ползвах истинско резенче, от което да гледам. Трудно беше оформянето на сърцевината, заради отделните фрагментчета, но горе-долу се получи.
Относно самата торта идеята ми беше да е като маса с бяла покривка и покрая да има типична българска шевица. Това означаваше да си разточа фондана, да го изрежа с големината на кръг, който да пада върху тортата като покривка и още преди да съм го метнала, покрая да изрисувам шевицата. Но рисуването на нещо толкова детайлно щеше да ми отнеме страшно много време, през което захарното тесто да изсъхне и впоследствие, при слагането му върху тортата, да се напука и начупи. Другият вариант беше първо да метна покривката, пък после да рисувам, но това ми се видя още по-невъзможно и сложно и се отказах. Реших да мина по най-тънката лайсна и да си облека тортата по стандартния начин, а отдолу да я обкантя с ширит с мотиви на народна шевица. За щастие намерих такъв в една кинкалерия и то само два часа преди да си предам тортата. Бях супер щастлива!!! А ето я и нея в цялата й прелест! Да ви е сладко в най-буквалния смисъл!


Така и така сме на вълна зеленчуци, иска ми се да ви покажа и някои от любимите ми снимки на тази тема. Преди години страшно се забавлявах да щракам с фотоапарата всякакви плодове и зарзават. Снимките са абсолютно натурални - нямат грам обработка и са правени с едно малко апаратче, но въпреки това много си ги обичам.