събота, 31 декември 2011 г.

Класация 2011

В края на годината е много модерно да се правят какви ли не класации. За да не остана по-назад, реших и аз да направя една - за най-харесвана торта през 2011. Много често в писмата си ми пишете коя е любимата ви моя торта. Мненията са най-различни и това е съвсем нормално. Но ми е любопитно да разбера коя все пак би събрала най-много гласове. Затова ми хрумна и идеята с класацията. От всички публикувани торти през изминалата година подбрах 20. Както винаги съм казвала, обичам си всяка торта като детенце и затова ми беше доста трудно да избера кои точно да участват в надпреварата, но с помощта на моя скъп съпруг все пак успях да се спра на 20 конкретни предложения. Вашата задача е да си изберете фаворит и да посочите съответния номер под формата на коментар. В края на месец януари тортата, събрала най-много гласове, ще бъде обявена за победител, а един от всички гласували (независимо за кое предложение) ще спечели награда - едноетажна торта с избран от него вкус и по мой дизайн. Тук е мястото да спомена, че предишната победителка, Елка Атанасова, отдавна получи своята торта и беше щастлива и доволна, но аз все още не съм намерила време да ви я представя.
И така! Ето моите 20 предложения за торта на 2011 година. 

# 1 Пантофки

 # 2 Мецанка и Зайка

 # 3 Мадагаскар


# 4 Татуировка дракон

# 5 Ягодки

 # 6 Мечо моряк


 # 7 Пепеляшка

 # 8 Приказни феички

# 9 Джунгла

 # 10 Сърце


# 11 Пипи дългото чорапче

# 12 Винтидж

# 13 Пиленца


 # 14 Джереми жабока

 # 15 Макове


 # 16 Кутия с инструменти

 # 17 Целувка за любимия

# 18 Сватбена

 # 19 Малката госпожица

# 20 Снежанка и седемте джуджета

Нека гласуването започне СЕГА!!!!
Най-сърдечно ви моля, ако се регистрирате като "анонимен" в самия коментар да посочвате вашето име. В противен случай няма как да разбера кой стои зад съответния коментар. Така има вероятност един човек да гласува многократно, а това не е честно спрямо останалите. Тъй като до момента има доста "анонимни" и няма как да добавя техните имена в коментарите, те ще участват в томболата под съответния номер, с който са се регистрирали. Но за новите участници наистина ви моля да бъдете коректни и да посочвате име. 

неделя, 25 декември 2011 г.

Весела Коледа!


Честита Коледа!
Искам да пожелая на всички вас, и на тези, които ме обичате и харесвате, и на тези, които ме мразите и оплювате, на тези, за които успях да направя торта, и на тези, които не успях да зарадвам, да бъдете много здрави, много весели и истински щастливи!!! Обичайте и бъдете обичани!
С най-добри чувства и пожелания!
Бубето

понеделник, 19 декември 2011 г.

За ангелската чудотворителница и за едно бебе

Както знаете, тази неделя участвах в благотворителния базар, организиран от Фондация "Искам бебе" и Сдружението на жените военнослужещи. Благодаря на Божана за любезната покана и на Вера за организационните подробности. Много отдавна си мечтаех да бъда част от нещо подобно и ето, че мечтата ми се сбъдна. Седмици наред се вълнувах за това събитие и подготвих всичко с много старание и любов. Като любител на статистиката няма как да не се отчета в цифри. Изпекох 24 цитросови и 36 шоколадови кексчета, които декорирах с бял ганаш и листенца имел от захарно тесто. Част от кексчетата не оцеляха до базара (нали децата ми пощръкляват като надушат аромата на топли мъфини!!!). Изпекох и над 200 курабийки  - половината с ванилия, а другата половина - канелени. От тях към 70-80 декорирах с фондан и опаковах индивидуално в целуфанени торбички с панделка и етикетче. Останалите покрих с ледена глазура и ги опаковах по пет в пакетче.  Направих и над 150 малки сладки, тип бонбон. Половината бяха със сладко от смокини и орехи, а другите кокосови Рафаело. Тук е моментът да благодаря на съпруга ми, който страшно много ми помогна и през цялото време ме подкрепяше.
Бързам да благодаря от все сърце и на всички вас, които дойдохте на благотворителния базар във военния клуб и дарихте пари и надежда в навечерието на най-светлия християнски празник Коледа!!! Щастлива съм, че бях част от тази инициатива, срещнах толкова познати лица и се запознах с много нови, видях някои от дечицата, за които съм правила торти, открих невероятно талантливи млади хора и най-важното - допринесох, макар и мъничко, за сбъдването на нечия мечта. С ваша помощ успях да събера и даря на фондация "Искам бебе" сумата от 381 лв. За моя огромна радост изкупихте всичко, което бях приготвила. От останалите щандове накупих подаръци за най-скъпите ми хора и така дарих още парички за каузата. А тя наистина си заслужава!!! Децата са най-големият дар и богатство и мога да си представя какво е да искаш бебе и да не можеш да имаш. Винаги съм си мислела колко е несправедливо някои жени да раждат и да захвърлят рожбите си, а други никога да не могат да изпитат вълшебството да бъдат майки. И четирите пъти, когато със съпруга ми сме работили за бебе, нещата не се получаваха от раз. Месеците чакане направо ме съсипваха! И това са само няколко месеца!!! А хората, които опитват с години и не успяват?!? Едва ли има по-свидна и съкровена мечта от тази да станеш родител. Тези хора трябва да бъдат окуражавани и подкрепяни от обществото, а не съжалявани и квалифицирани като "вманиачени". Близо 300 хиляди са регистрираните безплодни семейства в България. Статистиката е страшна, нали? И ако по Коледа наистина стават чудеса, то нека чудото бъде за всички тях!!! 
част от декорираните курабийки

Благодаря на Ивейн, че ме щракна минути преди началото на базара.
 Много се колебаех каква торта да ви представя днес, но мисля, че именно бебешка би била най-подходяща. Това е тортата, която направих за новороденото бебче на Евтим и Хриси - малкият Петър. Поръча ми я моята приятелка Жени, която се бе заела с организирането на партито изненада послучай изписването на бебчо от родилния дом. Към тортата трябваше да направя и 20 курабийки. Идеята за дизайна ми хрумна от една картичка, която бях видяла преди доста време в интернет. Мисля, че се получи доста симпатична и сладурска бебешка торта. Курабийките, естествено, бяха със същите мотиви и чудесно я допълваха. Най-накрая ми се отдаде възможност да си използвам и кътера за бебешко боди, който Божана ми донесе от Щатите още пролетта. За декорацията на празника пък се погрижи Светлето Бонин, която, както вече съм ви споменавала, освен артистична, е и невероятно креативна и сръчна натура. Та с общи усилия успяхме да направим събитието още по-вълнуващо и красиво. Да е жив и здрав малкият Петър и да расте щастлив и обичан!!!
Сигурна съм, че някои от вас, след като прочетат тази публикация, ще имат сълзи в очите. На вас, момичета, пожелавам от цялата си душа и сърце след около 9 месеца - година, очите ви да са отново пълни със сълзи, но от щастие!!!! Прегръщам ви и се моля за вас!

понеделник, 5 декември 2011 г.

Златна клетка

Тази година тортите тип клетка за птици бяха изключително актуални. Всичките ми чуждестранни колежки се съсипаха да творят такива, особено по повод сватби. Цяло лято им се дивях, охках, ахках и се превъзнасях по тях, надявайки се някой ден и на мен да ми се отдаде възможността да сътворя една такава. Е, ето че това се случи. Поводът - рожденият ден на Ели (приятелката ми фотографка, майка на прекрасните Михаела и Калина). Още през септември, когато тя ме снима, се разбрахме аз да й върна жеста като й направя тортата за рождения ден. Както се казва - танто за кукуригу или фотосесия за торта. Сделката сключихме на 17 септември, а рожденият й ден беше на 3 декември. Както виждате, доста време имахме да обсъдим подробностите и може би именно поради това до последно не знаехме какво да направя. Първоначално Ели искаше нещо максимално нежно и изчистено. Пращаше ми все снимки на светлосини торти с малки розови розички. После реши, че тортата ще е червена, отстрани с клавиши на пиано, а отгоре с малка кукличка. Но и този вариант отпадна и се почна едно голямо чудене. Накрая и двете се спряхме на идеята за птича клетка, вдъхновени от една много сладурска детска тортичка. За мое огромно съжаление се оказа, че не съм достатъчно сръчна да изработя клетката от захарно тесто. Какви ли не варианти омувах, но не ми се получаваше. Накрая реших, че ще купя готова, но идея си нямах откъде. Тук на помощ ми дойде Светлето Бонин, която ме открехна, че в Джъмбо продават няколко моделчета. Още на следващия ден се кукнах пред стелажчето с клетки в магазина и като почна една чуденка коя да взема. Да не мислите, че имаше 100 вида! Нищо подобно - само два, но достатъчни да подложат моята нерешителност на безмилостно изпитание. Добре, че мъжът ми имаше делова среща наблизо, та дойде да сложи край на тая мъка. Не че и аз не си бях харесала именно кафявата, ама без него още половин час в двуумене не ми мърдаше. Все се чудя как изобщо има желание да излиза с мен по магазините тоя човек. Аз за всяко едно нещо се колебая и обикновено излизам от магазина с лафа "ами остава като вариант, ако не си харесам друго". Дори пред щанда със захар, примерно, седя и се чудя кой пакет точно да взема. И ако, недай си боже, Пламен посегне и вземе някой, аз задължително го връщам и взимам друг. Отвратителна съм, но той, горкият, си ме обича и търпи. 
Но да се върнем на клетката. След като си я платих на касата, ясно беше, че връщане назад няма. Обаче друга чуденка се зароди в главата ми - кафява ли да я оставя или да я патинирам с малко златна боичка. То да беше само това, ами и цялостният дизайн хич не ми беше ясен. Почнах да прехвърлям сума варианти през ума си и все не ми се струваха достатъчно добри. Ели също нямаше никакви конкретни идеи, което е адски нетипично за нея. Единственото й изискване беше по тортата да има нещо във винено червено, за да се върже с тоалетите, които беше подготвила за нея и децата. Аз пък исках да е нещо по-изискано и стилно. И така, след близо три месеца, в които имахме време да избистрим дизайна, ето, че ден преди да подхвана тортата, и двете бяхме тотално зациклили откъм идеи. Все пак постигнахме консенсус - да правя каквото реша. Ели хитро се измъкна, ами аз...
В крайна сметка заложих отново на винтидж стила (и двете сме луди по него). Като цветове се спрях на комбинация от виолетово синьо, златно и цялата гама нюанси от бледо розово до винено червено. Първото, което направих, беше птичката. Мислех си да е нещо като жар птица или както се изрази мъжът ми "руски феникс"(много се смях, дори истерично - типично за мен поведение в ситуации на тревожна напрегнатост). После прецених, че няма да е много винтидж и спретнах една истински наперена чавка (всяка сврака може да й завиди за щиглявите и безобразно дълги крака и силиконовата човка). След пилето дойде ред на самата торта. Реших, че едно златно бордче тип ковано желязо ще се върже прекрасно с клетката. Заврънкулките изрисувах с много тънка четчица първо с кафява боя, а после минах отгоре и със златно. За миниатюрните розички съм безкрайно задължена на Петя от Xcerx, която лично ми донесе до вкъщи силиконовия молд за направата им и то само няколко часа след като й се обадих! Страхотна си, Петя и отново ти благодаря от все сърце!!!! С молдовете се работи много лесно и бързо и дори и Пламен се включи в манифактурата. Големите рози си направих по моя метод - без никакви кътери и инструменти. Нямаше как да мина и без рисувани рози - придават толкова романтичен и ретро нюанс, а и Ели ги обожава. Не ми оставаше нищо друго освен да поставя отгоре клетката. Закрепих я с помощта на роял айсинг. Боднах и пилето и си отдъхнах. Тортата изглеждаше точно така, както исках - деликатна и аристократична! Също като рожденичката, за която беше предназначена. Бъди щастлива, Ели!!!!
За нейното празнично вълнение и емоции можете да прочетете в блога й.
Тортата без клетката

...и с клетката

А сега най-официално ви каня от името на Фондация "Искам бебе" на благотворителен коледен базар. Аз и моите деца ще бъдем там и ще се радвам да се запознаем лично с всеки един от вас, който иска да стане част от сбъдването на нечия съкровена мечта. Нека помогнем заедно!!!



Коледните чудеса приближават, скъпи приятели!!!
Фондация ИСКАМ БЕБЕ и приятели ще съотворят хиляди такива за вас. На 18.12.2011(неделя) от 11 до 18ч в Концертната зала на Военния клуб ще се проведе Коледен Благотворителен Базар, в който вие ще сте главните действащи герои. „Калина ме снима” ще се погрижи за вашите снимки с Дядо Коледа, аромати от всички страни ще се носят на вкусни и красиви сладки, а нашите джуджета ще ви покажат колко е лесно сами да направим подаръците за нашата елха.
 Сдружението на Жените Военнослужещи ще отпразнуват своята пета година с нас. А ние ще им връчим специален подарък, от благодарност за прекрасните неща, които сме сътворили заедно, както и за тяхната смелост, борбеност и достойнство.
 Всички приходи от събитието отиват директно да подпомогнат опитите на семейства с проблеми да се сдобият с най-ценното.

 


С участието на млади таланти от:

И имената продължават...


А ето и снимките от фотосесията, която Ели ми направи за имения ден