четвъртък, 24 ноември 2011 г.

За ягоди

Днешната ми публикация е меко казано out of season, но какво да правя като имам толкова много торти да ви показвам, а толкова малко време да седна да напиша по няколко думи за всяка, да подбера и кача снимки. При мен времето е вечно дефицит. Свършва ми по-бързо и от захарното тесто, и от какаото, и от пудрата захар. На оня чичко от рекламата, дето прехвърля пясък, 5000 минути може и да му се виждат много, но за мен са си едно нищо. Често ме питат "Защо не работиш и през деня, та да не ти се налага да стоиш до 2-3 през нощта?" Ама как да не работя денем???? Та аз още от сутринта се почвам и понякога не намирам дори пет минути да подвия крак и да си почина. Разбирам, че за повечето хора направата на една торта изглежда нещо съвсем просто и лесно, но всъщност не е така. В началото си мислех, че проблемът е в самата мен и все се надявах с практиката да се усъвършенствам и да стана супер бърза. Но вече знам, че за да сътвориш една красива торта се искат много спокойствие, търпение и вдъхновение. Разбрах, че претупването на нещата не е за мен и отдавна свикнах с мисълта, че ако искам да съм доволна от крайния резултат, трябва да се раздам на 100%. 
Но стига съм философствала, че пак времето ще отлети и аз нищо няма да съм свършила. 
Тортата, която ви представям днес, всъщност правих още в началото на юни. Това беше една от няколкото извънредни поръчки, които приех през лятото. Но нямаше как да откажа, тъй като бе за първия рожден ден на малката Габи от Пловдив, а знаете, че за мен този празник е много скъп. С майка й Цвети се познавах по-отрано, тъй като дойде вкъщи заедно с Гена да вземат тортата на Неда. За нея можете да прочетете тук. Като ориентир какво харесва и иска, Цвети се спря на тортата ми с ягодките. Идеята й беше тортата да е на два етажа в наситен зелен цвят и с много цветя, а отгоре да има момиченце, което сладко си похапва ягодки, малинки, капинки. Дълго време се чудих какво точно да напарвя и най-накрая реших да се спра на по-ретро визия. При мисълта за горски плодове веднага си представих бурканче домашно сладко, покрито с карирана кърпичка и оставено на поличката на малко дървено прозорче с плетени бели перденца. Представих си и уютната кухничка, ухаеща на конфитюр и току що изпечени курабийки, поличките по стените, отрупани с всевъзможни кутии, чашки и чинийки, покривчицата на масата и всичко беше изрисувано с ягодки. Реших, че и моята торта ще е декорирана с такива мотиви, а акцентът ще бъде едно малко сладко момиченце, облечено в ретро рокличка с избродирани розички и дантелена престилчица, което бере сочни ягоди и пълни своята плетена кошничка.  После майка му, разбира се, ще свари от тях вкусно ароматно сладко и ще го остави на прозореца да изстива. 



Е, ако вече ви се хапва нещо сладичко, оставям ви да изтичате до хладилника или най-близкото магазинче. А за тези от вас, които са на диета, предлагам още снимки на тортата. Толкова си го обичам това момиченце!





вторник, 15 ноември 2011 г.

Приказни торти

Използвам думата "приказни" в буквалния смисъл, защото това, което обединява тези торти, са именно приказките. В рамките на няколко дни ми се наложи да правя три последователни торти на приказна тематика за три прекрасни рожденички. 


Първата от тях се казва Фани. Представяла съм ви я и преди. За миналия й рожден ден правихме торта на тема Хана Монтана. Тази година желанието й бе Рапунцел. Майка й Милена от всички торти в нета си беше харесала една единствена - едноетажна с кулата по средата. Помолих съпруга ми да ми свали анимационното филмче, за да видя кулата в оригинал. Както знаете, орисията ми на момчешка майка не ми дава възможност да гледам момичешки филмчета и съм абсолютно незапозната с подобни ленти и персонажите в тях. Та след като се запознах щателно с въпросния филмов материал и по-специално с предшественика на днешните небостъргачи, в мен се породиха два основни въпроса. Първо от какво и как да направя кулата и второ как да я закрепя стабилно върху тортата. След като премислих и отхвърлих няколко варианта се спрях на идеята да използвам малки бисквити за основата и по-големи за широката част, слепени с течен шоколад помежду си и обвити със захарно тесто отвън. За покрив ми послужи една вафлена фунийка, която облепих с безброй малки сърчица, играещи ролята на керемиди. Останалото бяха детайлите, с които много се забавлявах. Самата торта, естествено, представляваше долината с минаващата през нея река. Цветово се ограничих до няколко нюанса на зеленото, розовото и лилавото. Исках основното в тази торта да са детайлите, а не цветовете. За закрепването на кулата използвах няколко дървени шишчета, които забодох около нея, така че да я крепят изправена и да не й позволяват да падне. Змаскирах ги със зид от камъни. Тортата беше готова и зачаках с нетърпение Фани да дойде да си я вземе. Междувременно отнесох няколко критики от моите момчета. Девин недоволстваше, че Рапунцел не се виждала и окуражително ме подюри да я направя. Каза, че дори да не ми се получела хубавичка от първия път, втория можело и да успея. Давид пък рече: "За какво си е пуснала косата, като Принцът никакъв го няма? То е ясно, че няма да можеш да го направиш от захарно тесто, ами я иди до Хиполенд и го купи на играчка, че да не се излагаш!" След такова мъмрене сърчицето ми напарво се сви от притеснение. Ами ако и Фани реагира така???  Излишно е да ви казвам какво изпитах, когато видях грейналите й очички. Хареса си тортата и беше толкова щастлива!!! А аз дважди повече!!! По-късно вечерта получих и смс от Миленка, че успешно са откарали тортата до детския клуб и че всички много са я харесали. Можех да си отдъхна и да се отдам на заслужена почивка до следващата сутрин, когато дойде ред на Червената Шапчица. 








Тази торта направих за третия рожден ден на Калина. Майка й Галина се свърза с мен месеци по-рано и най-обстойно ми разказа как точно си представя тортата. Галя е от онези майки, които изпипват всичко до последния детайл, за да направят тържеството незабравимо , а децата си - щастливи! Като модел ми прати снимка на тази торта с Червената Шапчица - дело на италианска дизайнерка. Молбата й беше първият етаж да е доста по-пищно декориран, да има дървета, ягодки, калинки, цветя, а вторият да се запази в този си вид - като къщичка и от прозорчетата да се подават бабата и вълкът. Искаше тортата да не е върху подложка, а на стойка, за да стои по - красиво за фотосесията, която бяха планирали с Ели Гледачева. Като вкус си избраха малинова с шоколад. Всички подробности бяха изяснени, не ми оставаше нищо друго, освен да се заловя за работа. След строителството на кулата, скромна къщичка от селски тип изобщо не беше в състояние да ме уплаши. Иззидах си я от блатчета и вкусни кремчета, измазах си я с масло, облепих я със захарно тесто. За дървен материал използвах първокачествен дъб, покрива застлах със снопчета слама, зид наредих камъче по камъче, кепенците боядисах в синьо, по первазите кичнах саксийки. Стана къщичка за чудо и приказ!!! Бабата и Вълчо не чакаха покана и тозчас се настаниха в имота. Скоро и гората зашумя с листата на вековните дървета, а Червената Шапчица поседна да си почине с букет цветя в ръцете. Гледаше някак стреснато - явно все още беше изплашена от срещата със страшния сив вълк. Аз пък нямах търпение да се срещна с малката Калина. Не чаках дълго, защото часът минаваше три през нощта, а на сутринта тя дойде да си вземе тортата. Искаше да пипне всичко по нея, а мама и тати подскачаха разтревожено да не съсипе нещо. Тук можете да се полюбувате и на приказната фотосесия на Калина, в ролята на Червената шапчица. 





Ден трети и трета приказна торта! Този път главните герои са Снежанка и седемте джуджета. Идеята дойде твърде късно и дори отказах на Цеци, майката на малката Василия, да се заема с поставената ми задача. Разбрахме се да направя по-семпла торта, защото нямах никакво време да моделирам толкова много фигурки. Но съвестта така ме глождеше!!! Как да не изпълня желанието на едно дете и да не направя точно такава торта, каквато то си е пожелало. Набързо отскочихме със съпруга ми до магазина и купих комплект играчки Снежанка и седемте джуджета. Знам, че използването на пластмасови фигурки е непрофесионално и със сигурност ще бъда порицана от колежките в бранша, но това е без значение, щом залогът е една детска усмивка. Първоначално мислех да направя къщичката насред полянка и около нея да наслагам фигурките. Но Пламен каза, че от тортоправячка почвам да се превръщам в строителен работник и да взема да се спра с тия градежи. Разглеждайки любимата ми триизмерна книжка на Снежанка, ми хрумна идеята да направя тортата като стая. Проектът беше одобрен единодушно от мъжката част вкъщи и реализацията му започна с пълна пара. Изработването на тази торта ми досатви такова невероятно удоволствие, а когато я видях в завършен вид ми идеше да заподскачам като дете от радост. Харесвам естествения вид на дюшемето, малките и сладки креватчета, пухените им възглавнички и юрганчета, пъстрата черга на пода, цветенцата, гъбките червенушки. Мисля, че всичко стана точно както в приказката. За фон на корицата от блокче №4 нарисувах стена с прозорче, лавички, картинки, нощни шкафчета. Рисуването не ми е силна страна, но се справих сравнително добре. И тук не минах без критика, разбира се. Нали и тримата ми синове са страшни математици, та веднага бях скастрена защо леглата са само четири. Ако и вие си задавате този въпрос, отговорът е, че останалите три са на отсрещната стена. А ако се питате дали Василия си е харесала тортата, съдейки по думите на развълнуваната й майка, която ми се обади по телефона - мисля ,че да. 

Равносметката - още три торти в кариерата ми на тортоправячка и още три детски усмивки в актива ми. А с такъв актив човек е истински богат!!! Ето затова си заслужава да ми завиждате, за нищо друго!!! 


вторник, 8 ноември 2011 г.

Petite Mademoiselle




Това е една от последните ми и най-любими торти. Напарвих я за деветия рожден ден на Михаела - голямата дъщеричка на Ели Гледачева (фотографката). Както знаете, с нея сме голям тандем що се отнася до подготовката на празниците на нейните дечица. Месеци предварително обмисляме и синхронизираме нещата. Ели е от майките, които знаят перфектно какво искат от първия до последния детайл. При нея няма нищо случайно и не на място. Идеите й винаги са брилянтни, а изпълнението им  - повече от впечатляващо!!!!
Този път изискванията й към тортата бяха да има момиченце, което чете книжка (едно от любимите занимания на Мишето), къщичка в кукленски стил, колело, розички и надпис "МИХАЕЛА". Изпрати ми снимка на рокличките, с които ще са облечени момичетата на партито, но не за да ги използвам като част от дизайна на тортата, а по-скоро, за да ме ориентират цветово. Прати ми и буквите за надписа, за да изработя и моите в подобен стил и шрифт. За момиченцето първоначалната идея беше да е като феичка, но впоследствие аз случайно попаднах на едни тетрадки от серията Holly hobbie на Pigna и толкова ми се прииска да направя фигурка в този стил. Оказа се, че и на Ели и Мишето са им любими. Ясно беше, че вече нищо не може да ме спре да се пробвам.
И така, зачаках да дойде денят, в който да направя тортата. Като вкус Ели си избра еклерова шоколадова. След самата торта се захванах с къщичката. Такова мерене, кроене, строене и измазване падна, че по едно време имах чуството, че и истинска къща мога да построя. Идея си нямате колко дълго ми отне да изградя самата конструкция, така че всичко да е максимално съразмерно, с правилни форми и същевременно стабилно. За тухли ползвах парчета блат, а за вар - течен шоколад. Веднъж "построена" и "измазана", къщата вече беше готова и за "обличане" със захарно тесто. Лепих тестото на отделни части заради неправилните форми на къщата. Отново мерене, кроене, рязане, лепене. След стените и покрива дойде ред на прозорци, даграми, врати. На финала сложих и комина и къщичката беше готова. Представих си как коминчето почва да пуши, а от прозорчетата се носи аромат на прясно изпечен малинов пай. След цял ден, прекаран в строителство, вечерта се захванах да направя и момиченцето. Започнах от крачетата, после рокличката, а накрая - главата и шапката. Не мога да ви опиша с какво удоволствие и вълнение изработвах всеки един детайл. Дори и сега, когато ви разказвам, пак се вълнувам. За десерт си оставих книжката. Не знам дали се вижда по снимките, но тя си има всичко - и корици, и номерирани странички, и леко подгънато ъгълче на страничката, която се опира в рокличката на девойчето... Текстът е от "Клетниците" в оригинал на френски. Не търсете лупа, шегувам се! След като малката госпожичка стоеше пред мен, поклащаша крачета, зачетена в своята книжка, подхванах надписа. За шаблончета ползвах едни дървени букви, около които изрязвах с малко остро ножче. Не се получи перфектно, но все пак съм доволна. Единственото, с което не можах да се справя, бе колелото. Два пъти го парвих и все не ми харесваше, ама изобщо!!! А така ми се искаше да има и едно ретро колело, с кош отпред, пълен с рози. Трябваше да е подпряно в дясно от надписа. Ама каквото не мога, не мога. Един ден се надявам да стана достатъчно добра, та и колелета от захарно тесто да правя. 
В три през нощта тортата беше напълно готова. Легнах си, но дълго време не можах да заспя. Нямах търпение да дойде сутринта, за да чуя оценката на мъжете вкъщи. Най-много се впечатли Давид - каза, че момиченцето било като истинско и макар тортата да била ужасно момичешка, много му харесвала. 










Няма как да не ви покажа и снимките на Ели, които са меко казано приказни!!! А че Мишето е щастлива, е повече от очевидно. Днес (8 ноември) тя има имен ден и й пожелавам от все сърце много здраве и радост! Честит празник на всички именници!!!





вторник, 1 ноември 2011 г.

Сватбата на Боби и Наско

Запознайте се с още една влюбена и вече бракувана двойка - Бояна и Атанас!

И по традиция - тяхната любима песен!
За разлика от повечето хора, на които им предстои сватба, те двамата подходиха към всичко без излишно суетене, паника,  дъндании и разправии. Бяха организирали всичко едва ли не в последния момент. Да им завиди човек на спокойствието!!!
След като с Боби си разменихме два-три мейла, се уговорихме и да се видим, за да уточним всички подробности около тортата. Тя ми донесе снимки на няколко модела, които си беше харесала и заедно се спряхме на един от тях. В последствие той ми послужи само като ориентир, защото доста попромених дизайна. Най-отличителното бяха едни стърчащи, спираловидно огънати бели пръчици, подредени в снопчета и забучени тук таме върху отделните етажи на тортата. Аз, обаче, не успях да намеря нищо подобно, а обиколих всички борси и цветарски магазини, за които се сетих. Видях се и с флористката, която щеше да прави цялостната декорация на сватбата, но и пръчиците, които ми даде тя, не успяха да ми свършат работа. В крайна сметка насъбрах няколко наръча клонак, метличина и прочие материали, които така и не използвах. Всичко ми се струваше прекалено грубо и простеещо на фона на нежния и деликатен дизайн. Исках декорацията на тортата да е максимално близка до дантелата на сватбената рокля в цвят екрю. Затова заложих на безброй различни по форма и размер цветчета, които "подредих" по ръбовете на всеки от четирите етажа.  До момента това е най-голямата торта, която съм правила. Като вкус Боби си избра Кармен - най-любимата ми торта! Толкова се зарадвах на избора й, но и представа си нямах каква драма ще се окаже това впоследствие. Сватбата беше на 10 септември - явно период, в който орехите са кът. Обиколих всички квартални плодзеленчуци и сергиите по пазара и никъде не намерих орехи. С мъжът ми се вдигнахме и отидохме на борсата, но и там само на едно място имаше едни умрели от скръб ядки, които за нищо не ставаха. Напарво изпаднах в паника! Добре, че Пламен се сети за Лидл. Калифорнийските орехи, които продават там, се оказаха невероятно качествени, вкусни и перфектно почистени. От многото пакетчета, които прегледах ядка по ядка (както правя винаги когато използвам орехи), не открих нито една черупчица!!! След одисеята с пръчките и с орехите дойде и най-страшното - транспортирането на тортата. Проблемът бе, че освен голяма, беше и доста тежка - близо 10 кг и се притеснявах дали стъклената стойка ще я издържи. За превозването й използвах дървената опора, която Мариян (младоженецът от Костенец) беше напарвил за тяхната торта и после ми я подари. Оказа се невероятно удобна и стабилна. Благодаря ти, Марияне!!! Доставихме тортата без никакви поражения. Към нея имаше и една едноетажна, в случай, че голямата не стигне за всички гости. Щом прекрачих прага на салона, в който щеше да е сватбеното тържество, напарво ахнах. Всичко беше подредено и декорирано така стилно и романтично, сякаш бях в някаква приказа. Имаше толкова финес, красота и класа на едно място!!! 


След като предадох тортата почуствах страхотно облекчение и едва тогава се сетих, че на този ден и родителите ми са отпразнували своята сватба. Обадих им се веднага да им честитя годишнината, а няколко дни по-късно им направих и торта за тържеството, което организираха по повода, но нея ще ви представя в някоя от следващите публикации. 
И на родителите ми, и на Боби и Наско пожелавам дълги и безметежни години на щастлив семеен живот, пълен с много любов, вярност и приятелство!!! 
Боби, Наско, благодаря ви, че ми се доверихте и ме направихте съпричастна към най-вълнуващия ден в живота ви!
Два дни след сватбата, Боби и Наско си направиха и отделна романтична фотосесия в Правец. Автор на сватбената фотография е Камелия Атанасова.