четвъртък, 31 март 2011 г.

Тичайте, краченца ,бързо!!!

Повече от ясно е, че става дума за прощъпулници. Както неведнъж съм ви споделяла, обожавам българските обичаи и традиции. Нямам представа дали някъде другаде по света има подобен ритуал, но за нас той е важно събитие в развитието на всяко мъниче. 
Едва ли има майка, която да не чака с трепет първите самостоятелни крачки на своето отроче. Това, разбира се, важи най-вече за първородните, когато младото майче и идея си няма какво я чака после. С най-големия ми син от ентусиазъм да проходи, почнах да се гърбя да го водя за ръчички още като навърши 8 месеца. Голям чанч!!! Ама смееш ли да се откажеш, при положение, че на еди кой си детето проходило на 9 месеца, пък някво друго на година и малко вече тичало като Юсеин Болт. Прегъваш се безропотно на две и се щуркаш неориентирано из алеите на градинката, следвайки безумните маршрути на бъдещата олимпийска надежда. Тайничко си мислиш "Са що не вземе да дръпне в посока оня симпатичен самотен татко?", но всъщост се озоваваш за пореден път пред някое мизерно боклукчийско кошче или подтичкваш настървено след някой квартален помиар. Дивиденти май печелят само ония безобразно дългокраки майки, облечени в несъобразно къси полички, които няма как да останат незабелязани, заемайки типичната приведена над детенцето поза. Все пак трябва да има нещо, заради което си заслужава и татковците да посещават градинките, нали?!?!!?
Тази изключително "щадяща" кръста гимнастика в моя случай продължи цели 6 месеца. Излишно е да казвам, че прощъпулникът на Денис беше повече от празник за мен. Омесих му разкошна питка и опънах такава сергия с предмети, от които да избира, че всеки уважаващ себе си търговец на Битака да ми завиди. Денис изобщо не се зачуди какво да хване и директно се метна на микрофона. Преизпълнихме се с надежди за шеметна  кариера на певец, водещ или журналист. Боже, колко заблудени сме били!!! Ми то, милото, две ноти вярно не може да изпее, а дарсловото е последното нещо, което бих споменала в личностната му характеристика.
Със следващия реших, че за нищо на света няма да си причиня отново тоя физически тормоз. Номер две (Давид) като видя, че няма никакъв шанс да ме спечели за каузата, прибегна до доста нестандартен метод за прохождане - хващаше се за бебешкото шезлонгче, изправяше се и започваше да се върти в кръг. Скоро осъзна, че само да си правиш крачици е безмислено, след като не стигаш до там, закъдето си тръгнал и предприе друга тактика. Припълзяваше до някоя стена или мебел и подпирайки се на тях се придвижваше в желаната посока. Съвсем скоро опора вече не му беше нужна и сам си ходеше супер стабилно. Мама му омеси още по-разкошатна питка (то като не те боли кръстът, месенето ти се отдава къде, къде повече!!!). Търкулнахме я, Давид я подгони и като я хвана си седна на земята и така сладко почна да си папка, че по никакъв начин не можехме да привлечем вниманието му към сергията с предмети. След като си хапна доволно, от уважение към присъстващите и ритуала, си избра и предмет - черпак. Дали ще стане готвач един ден или просто е искал да ни каже "Я след тоя сух хляб сипете и по една чорбичка!" само времето ще покаже. 
С третия юнак имах и убеждението, и потвърждението, че децата сами си се научават да ходят и намесата ми е тотално излишна.  Девин, обаче, имаше късмета да расте в компанията на много майки и деца и все се намираше някой доброволец да му ходи по акъла. Дълго време се страхуваше да се отпусне сам. Проходи по-стабилно чак на година и три месеца. За неговия прощъпулник направих не само питка (която стана толкова хубава, че чак излезе от тавата), но и торта. Избра си лупата. По тълкованията на братята му ще стане или като в "От местопрестъплението" (Маями, Лас Вегас или Ню Йорк не е ясно), или учен-откривател. За момента открива успешно само шоколадите из къщи, но то все трябва да се почне отнякъде.
Извинявам се, че ви накарах да четете толкова много, но можеше и по-зле да е (ако имах не 3 ами 5 деца). Та крайно време е да ви представя и последните ми торти за прощъпулници. 




 


Тази я правих по молба на Зорница (момичето с двете торти за рождения си ден) за Антон - момченцето на нейната кума. Идеята за дизайна ми хрумна от каталога на PREMAMAN, в който имаше цяла серия бебешки дрешки и аксесоари в този десен и с овчици.  Правих  я в оня ужасен период, когато бях много болна. Хиляди благодарности към съпруга ми, който страшно ми помогна - бърка кремове, ми съдове, чисти, меси и оцветява тесто, точи, ряза... Мисля, че съвместната ни работа бе увенчана с добър резултат. Обувчиците си кроих сама, тъй като не разполагам с необходимите кътери. Цветовата комбинация много ми харесва, макар лилавото да розовее повече отколкото ми се иска. Основата е слонова кост - най-любимият ми цвят за бебе! 
 

 


Тези са за близнаците на Светлана и Христо Бонин. Светлето искаше максимално изчистени торти със спортни обувчици в синьо и зелено. Животинките са любимите на момчетата и държат техните буквички - патето е за Сами, а лъвчето - за Боби. Изработването на кецките ми отне страшно много време, но пък ми достави огромно удоволствие. Вложих много старание във всеки един детайл и съм доволна от резултата. Със сигурност можеше и по-готини да бъдат, но нека не сме максималисти. На вкус  зелената торта беше  ментово-шоколадова, а синята - новото ми ягодово изкушение, но ми изигра много подъл номер - протече отстрани покрай основата. За първи път ми се случва подобен сакатлък и много се стреснах, но всъщност не стана нищо фатално. Попих леко с хартиени салфетки и положението беше овладяно. 







За прощъпулника Светлана се беше постарала отново в типично нейн стил. Пак получихме торбичка с прекрасни подаръци, с която няма как да не ви се изфукам. Както виждате, всичко е издържяно в тон и е изпипано до най-малкия детайл. Най-много се впечатлих от картичката с миниатюрните сини и зелени кецки (почти същите като моите!!!), а текстът й успя да ме просълзи и да ми стопли сърцето. Прекрасно е това семейство Бонин!

вторник, 29 март 2011 г.

Кексчета

Днес менюто е кексчета и курабии. Грабвайте една чаша капучино с мнооооого каймак и сядайте пред монитора!
Всеки път, като пека къпкейкс, мъжете вкъщи се изпълват с разочарование. Момчетата, защото не всички кексчета ще са за тях, а мъжът ми - защото като му замирише вкусно и решава, че правя прословутия ми кекс и като разбере, че са къпкейкс му потъват гимиите. Горканчо!!! Кво да го правя, като той хич не е фен на мъфините. Дано поне вие не останете разочаровани!




Тези сладурчета ги правих по много специален повод. Поръча ми ги Стефи (познавате я покрай розово-кафявата торта за свекърва й Хенриета). Със съпруга й са решили да си имат собствена люпилня в двора на новата им къща. За излюпването на първите 30 пиленца бяха поканили много приятелски семейства с дечицата им на весел празник. Реших да се впиша максимално добре в пейзажа и спретнах тези сладки (в буквалния смисъл) пиленца - общо 40 броя. Е не бе писукане, не бе чудо!!! Надуха ни главите, а после цяла седмица под краката ни хрущяха яйчени черупки. 



Четири от тези бяха за приятелката на една от най-редовните ми клиентки. Едно беше за баба ми Магда послучай рождения й ден. Може и странно да ви се стори, но аз съм кръстена на нея. Истината е, че тя има две имена - Люба и Магда. Като разказвах на мъжа ми историята, още докато бяхме гаджета и той ме попита "А ти как й викаш?" Казвам му "Ами "бабо", как иначе???" Едно занесох на гроба на дядо ми Стамен, когото обичам ужасно много и страшно ми липсва. Често си мисля колко ли щеше да се гордее с мен, с трите ми прекрасни момчета, с нещата които правя.... За жалост той си отиде от този свят отдавна, но завинаги ще остане в сърцето ми.

 Тези бяха по поръчка на Зорница - едно прекрасно младо момиче, за чието малко момченце скоро ще правя торта за кръщене. Кексчето с фрезиите (дано и вие сте ги разпознали) беше за свекърва й, а това със слънчогледите - за майка й. 


Феичката бе подарък-изненада от Жени за рождения ден на сестра й Рали, а розовото кексче подарих на Ади - сестричката на Криси (прекрасната чаровница, за която бе тортата с Пепеляшка). 





Тези нещица пък правих за сайта на BTV Ladyzone по покана на Росица Тодорова. Предложи ми да направя нещо красиво за Първа пролет и реших да покажа как всеки може да си декорира къпкейкс без никакви специални инструменти и да си направи пъстро букетче от курабийки.  Тук можете да прочетете материалчето.
Надявам се да не ви е приседнало от толкова сухоежбина. Обещавам да се реванширам в най-скоро време с няколко сочни вкусни тортички.

понеделник, 21 март 2011 г.

Водни

Водолей и риби отминаха, а аз още не мога да намеря време да ви покажа произведенията ми на водна тематика.

Тази торта ми я поръча Зарина за дъщеричката й Мария, която е във втори клас, японска паралелка. Повод конкретен нямаше. Просто една майка искаше да зарадва детето си. Помоли ме да сбъдна мечтата на Мими - торта с русалка, с блестяща, обсипана със скъпоценни камъни опашка. Не ми се щеше да рискувам с моите нищожни умения в областта на моделирането на човешки фигури, още повече така съвършени като тези на русалките, затова прибягнах до готова кукла. Дизайнът на тортата нямаше как да не бъде типично морски - вода, корали, рибки, пясък...За моя огромна радост Зарина дойде да вземе тортата с нищонеподозиращата Мария. Милата идея си нямаше, защо майка й я води вкъщи. Гледаше толкова стреснато и уплашено, а аз допълнително я стресирах като й казах, че ще я преслушвам как пее на японски. Понякога съм много гадна, нали??? До песни не се стигна, но до сълзи от радост и умиление - да. При вида на тортата Мария само ахна и се сгуши в майка си. А на мен и Зари очите ни се напълниха. Усещането, че си  зарадвал едно дете, е наистина велико и всеки, който го е изпитал е истински щастлив. Не знам дали ще ми повярвате, но дни наред след това си припомнях тази сцена и всеки път се просълзявах отново и отново. Прекрасно е, че има майки като Зарина и деца като Мария.


За малкото братче на Мими, Божидар, направих тези кексчета, отново на морска тематика. Идеята за украсата ми хрумна от едни декоративни щипчици, които си бях купила преди време от Джъмбо. Все се канех да ги претворя от захарно тесто и ето, че най-после ми се отдаде тази възможност. Още щом Зари внесла кексчетата в колата, малкият разбойник, който сладко си спинкал в детското столче, се събудил и ги нападнал. 





Това е тортата за 3-я рожден ден на Яна! Майка й Вяра ми писа с молба да направя торта с патенце като тази от каталога на Лагуна. До последно се измъчвах от мисълта как ще спретна толкова постна торта и то за детски рожден ден. Не можех да се примиря, че тортата ще е просто синя, а отгоре ще има едно пате и нищо друго. Накрая се престраших и помолих Вяра за позволение да се поразвихря малко в дизайна. Тя нямаше нищо против, а аз само това и чаках. Мисля, че се получи доста сладурска. Аз, поне, страшно си я харесвам. Папурите ги рисувах, защоот от захарно тесто ми стояха доста груби. Водата отгоре я направих от оцветена в синьо кристалина за радост на моя мил съпруг, който откакто ми я купи ме заюрка да я ползвам някой път за тая цел.




Това къпкейкче бе специалният подарък-изненада от родителите на Елица за нейния 9 рожден ден. Първоначално майка й Ина искаше аз да направя и тортата за детското парти, но поради липсата на сертификат поръчката отпадна. Елица е едно много артистично и талантливо момиченце, което освен да танцува, обича и да рисува. Често в картините си рисува делфини, затова решихме и върху кексчето да направя делфинче. Нещо не ми се получи съвсем като хората. Проблемът идва главно от горната перка, с която прилича на гърбушко. Ма и Немо не е от най-читавите рибоци, пък каква звезда стана. Ох, не мога да се въздържа и да не постна и най-кошмарната ми снимка на Немо. 
Finding Nemo

Курабийките пък бяха, за да почерпи децата в училище и в школата по танци. Всички били много впечатлени и искали да си вземат по няколко. Както каза Ина "Избихме рибата!!!"



Тази тортичка е за една малка сладка принцеска на име Диди. Поводът е първият и рожден ден. Поръчката, естествено, дойде от майка й Ирина. Изискванията бяха тортата да е с рибки, но да не е морска, преобладаващите цветове да са бледо жълто, розово и зелено, да има единичка и името Диди. Първоначално бях в паника. Идея си нямах какво точно да измисля като дизайн. Буквално се мятах като риба на сухо (нали и аз съм си рибка!). Хич не можех да си представя риби без вода. Много съм сантиментална към тез животинки. Помня навремето като гледахме с Пламен риби как ми беше гузно да ядем цаца в тяхно присъствие и ходехме да се крием в другата стая.  Да не говорим, че почти се просълзих на погребението на първата, която сдаде багажа и с много мъка в сърцето едва успях да пусна водата в тоалетната. Но да се върнем на тортата. Единственото, което знаех със сигурност е, че за рибките отгоре ще ползвам като моделчета едни гумени бебешки играчки на Девин. Щом ги измайсторих, цялостната визия ми изплува. Стана много свежа и веселяшка торта, която за жалост не успях да снимам като хората, защото нямаше достатъчно светлина . Към нея направих и три кексчета със същите рибки. 


 Това пък е една доста стара торта, която правих за първия рожден на една много сладка малка госпожица - Маги. Майка й много държеше тортата да е едноетажна и правоъгълна, за да се реже лесно. Принципно не обичам тази фарма, но в случая го приех като стилизиран аквариум. Декорирах и четирите страни с рибки, водорасли, корали и всякакви морски джунджурийки. Всичко правих на ръка без помощта на кътери, формички или молдове. Отне ми часове, част от които работих на свещ, тъй като нямахме ток, а навън бе паднала нощта. За върху тортата направих плажна кърпа, чадърче, шапка и джапанки. Но понеже в шкафа имах и измайсторени няколко мидички, реших да снимам тортата и във вариант със тях. Мидичките също ги правих изцяло на ръка без каквито и да било инструменти. Като изсъхнаха ги изрисувах с боички. Амфорката не е мое дело - тя ми е спомен от сватбата на най-добрата ми приятелка.  И в двата случая мисля, че се получи симпатичен и морски дизайн.








Мидичките, които ми останаха неизползвани и след тази торта, оползотворих в друга, също на морска тематика. Тя бе за рождения ден на майката на Миленчето - момичето, което ни спретна страхотната фотосесия с децата.  Добавих и няколко от любимите ми цветя - бели плумерии, които придадоха още по-екзотичен привкус на тортата. А бе направо си ме пренесоха в Куба и усетих топлината на финия пясък по плажовете на Варадеро. А пясъка по тортата не е коралов, а бисквитен - използвах най-обикновени бисквити, които смелих на трохички. Любимо от цялата торта ми е слънцето, което ми хрумна да нарисувам с клечица  в "пясъка". Супер идейно стана!




 

понеделник, 14 март 2011 г.

Торти с принцеси за принцеси

Тези три торти са ми изключително скъпи и специални и отново имат доста общи неща - и трите рожденички навършваха 3 годинки, и трите искаха принцеси и замъци, и трите са невероятно сладки и чаровни госпожици.
Принцеса Лилифи за принцеса Карина

оригиналната Лилифи и нейния замък
тортата на Карина
Поръчката дойде от леля й Божана (представяла съм ви я вече, но в ролята на приятелка на Живко - футболния фен на Ливърпул). Признавам си, че когато ми изпрати снимка на принцеса Лилифи и нейния замък и идея си нямах коя пък е тази и за какво се бори. Но моменталически си представих тортата и вече нямах търпение да я направя, макар да имаше мноооооооого време до рождения ден. А точно когато й дойде реда, аз се тръшнах с оня коварен грип, за който вече порядъчно хленчих и хич не ми беше до торти. Дори не искам да си спомням какво ми костваше и колко сълзи изплаках. Съпругът ми едва се сдържаше да не се обади на Божана и да откаже поръчката, но аз дори не исках да си помислям за нещо подобно. Не можех да си представя, че ще разочаровам едно малко момиченце на рождения му ден. Казах си, че каквото и да се получи, все ще е по-добре от нищо. Голяма заблуда!!! Представа си нямате как се прави принцеса от захарно тесто когато ръцете ви треперят, зрението ви е замъглено от болка, а краката не ви държат. Не принцеса, а същинско изчадие бе резултатът от първия ми опит. Съжалявам, че не снимах меко казано несполучливото лице, та и вие да се посмеете и пострахувате. Вторият опит бе значително по-успешен, макар и не идеален, но нямах нито сили, нито време за трети. Тортата като цяло стана сполучлива. Единствената ми забележка е, че вторият етаж го направих несъразмерно висок спрямо първия, но не е болка за умирачка, както се казва. Много си харесвам замъка и дърветата наоколо. Карина пък всичко си е харесала! 




Принцеси феи за принцеса Лора



Лора е дъщеричката на Милена Коцева - прекрасната Миленка, която ни направи страхотните снимки тази есен. За чудната фотосесия трябваше да й се реванширам със също толкова чудна торта. Първоначалната идея на Милена бе за торта-въртележка, после мина през цирк и накрая се спря на приказните феи на Susan Van Horn. В творбите й се влюбих още щом Ели (майката на Калина и Михаела) ми прати линк към нейния фотострийм във Flickr. Тортата на Михаела също е вдъхновена от картините й. Писах й, че искам позволение да се опитам да пресъздам част от тази вълшебна карсота и в торта и тя отвърна, че за нея ще е чест и радост. За нея радост, а за мен мъка, ама голяяяяяяяяяяма мъка. Тия на пръв поглед мили феички направо ми взеха здравето. Да пресъздам семплите им, но доста специфични личица, се оказа непосилна за мен задача. В един момент дори се отчаях и реших да се откажа. Добре, че бяха Пламен и Давид да ми дадат кураж, та да продължа напред. Изобщо не си въобразявам, че моите феи имат нещо общо с оригинала, но поне приличат на момиченца. Колкото и тъпо да ви звучи, най-много ми харесват чорапогащниците им, при все че не понасям този вид дреха или кавото е там. А и с тях бях спокойна, че няма да простинат в хладилника, където прекараха нощта. Аз, като баровка, я прекарах на доста по-уютно и топло местенце - в леглото между двама страхотни мъже - Пламен отдясно и Девин отляво, но за сметка на това не можах да мигна от притеснение ще ли си хареса тортата Миленка или не. Тя пък взе, че я хареса - много непретенциозна се оказа. Успяхме да направим принцеса Лора щастлива - за малко и на нея да й поникнат крилца!!!

  

Принцеса Пепеляшка за принцеса Криси


За тази торта трябва да призная, че се опъвах до последно.  Хич не можех да си представя как ще я направя тая Пепеляшка - принцесата на принцесите!!! Заслугата да се пробвам е изцяло на Валерия (онова безкрайно талантливо момиче, с чиито торти съм ви запознавала в някоя от предишните публикации). Тя до последно не ми позволи да се откажа. Изпращаше ми снимки на Пепеляшки от захарно тесто, искаше да ми преснима книги как се прави, дори предложи тя да ми я изработи, пък аз да я представя за свое дело. Благодарение на нея се престраших и направих моята Пепеляшка. Вярно, малко късокрака (гадното италианско тесто е виновно) и леко грозновата (тоя цвят червило определено не е нейният), но пък каква рокля, каква прическа!!!! Нямах търпение мъжете да се приберат и да изкажат мнение. Въпроси от рода на "Коя беше тая? Рапунцел ли?" не прозвучаха никак обнадеждаващо. И останалите предположения бяха далеч от десятката, но все пак се утеших с мисълта, че те са момчета и едва ли правят разлика между Снежанка, Спящата красавица, Пепеляшка и прочие. За каляската прибегнах до стария трик с пластмасовата топка, покрита със захарно тесто. Замъкът е ясен - основата е торта, кулите са от бисквити, часовникът е верен, макар стрелките да са му разменени. Ще питате къде са стълбите. Ехоооооооо, живеем в 21 век!!! Има асансьори.
Безкрайно съм щастлива, че не се отказах от тази торта, защото се оказа, че ще я правя за едно много специално момиченце. До последно нямах представа, че Криси страда от детска церебрална парализа и не може да ходи. Разбрах го едва ден преди рождения й ден, когато майка й Петя ми се обади да се разберем за взимането на тортата. Щом затворих телефона се разплаках. Срамувах се от себе си - бях готова да се откажа от тортата заради една глупава Пепеляшка, а майката на Криси дори за секунда не си е помисляла да се откаже в борбата за здравето и живота на момиченцето си. Запретнах ръкави и направих тортата на един дъх. Никога не съм се чувствала по-уверена и сигурна в това, което правя. Вложих цялото си старание и любов и се надявам това да си личи. На следващия ден бях толкова щастлива когато Петя доведе Криси лично да си вземе тортата. Отново плаках, но този път от щастие, като видях радостта в очичките й. Милата толкова си я хареса, че не искаше да си тръгват, защото мислеше, че тортата ще остане вкъщи. 


И на трите ми принцеси пожелавам да имат приказен живот и да намерят своя принц!