събота, 23 април 2011 г.

Весел Великден!

 Великден е един от най-любимите ми празници! Не съм фанатично набожна, но съм вярваща. Не постя, защото нямам достатъчно воля за това. За празника цялото семейство боядисваме заедно яйцата (за статистиката - тази година при варенето имахме само едно счупено яйце от общо 20, за разлика от миналата, когато от 30 останаха само три здрави). Принципно меся и козунаци, но този път не ми останаха време и сили. За сметка на това омесих, изпекох и декорирах около 140 курабийки. Макар и скромно, украсих къщата тематично и набързо спретнах една фотосесия. За целта помолих най-големият ми син Денис да набере малко жълтурчета от градинката пред блока и да ми откъсне няколко цъфнали и разлистени клончета. Като ми цъфна на вратата направо щях да припадна от смях! Беше ми накършил буквално 7 жълтурчета (2 от които крайно повяхнали), едно клонче със зелени листенца и едно 10 сантиметрово вече прецъфтяло. Оправданието - било фрашкано с пчели, които можело да го ожилят. За протокола - в радиус от 10 км не знам да има кошери, нито съм забелязала необичайно нашествие от разгневени пчелни рояци напоследък. В резултат снимките ми станаха доста постни и еднообразни, но колкото - толкова. За сметка на това, великденският ми албум от по-миналата година е избран за FEATURED и краси заглавната страница в WEBSHOTS. За мен това е изключително признание и съм много горда и щастлива.

Добавете надпис


Вчера пък решихме да разнообразим и за разкош напарвихме едно празнично посещение на зоологическата градина в пълен семеен състав. Тръгнахме с големи надежди и очаквания за една приятна разходка (разбирайте аз и мъжа ми, защото децата от самото начало не изглеждаха особено ентусиазирани). Положителната ни нагласа се подхранваше допълнително от фактори като страхотното слънчево време и само няколкото улици по маршрута, затворени поради ремонт. Извадихме и невероятен късмет - успяхме да паркираме отраз и то без да сме в нарушение. От всички предлагани изкушения се наложи да закупим само пуканки (на няколко пъти) и захарен памук. Сигурно вече усещате напрежението като във филм на ужасите и очаквате всеки миг да започне страшното. Е няма да ви изнервям повече. Присъствахме на 6 сцени с рев (без да броим изпълненията на чуждите деца!). Още по пътя Девин се присети, че не сме му купили никаква играчица на Бен 10 и му удари едно сърцераздирателно реване. След това рева, защото сме дали всички бисквити на мечката и за него не са останали. После рева, защото не искал да има змии в зоологическата, а брат му Денис подклаждаше огъня като непрекъснато говореше за тях. Изведнъж в реването се включи и Давид, който дочул, че нейде имало тарантули, пък той изпитва панически страх от паяци. Двайсетина минути почивка и рев заради разбити зъби - Девин се изправил рязко и целнал брат си с глава. Временно затишие, през което аз и Пламен успяваме да се поизнервим от безкрайното чакане на опашката за захарен памук, от факта, че Денис и с него успява да си лекьоса блузата и от гледката - Девин си обръща кофичката с пуканки на главата. Следва сцена, в която почти се стига до рев, но ни се разминава - Давид изпада в ужас, че няква хипер ценна част от играчката му липсва и след безумно търсене я открива в ... джоба на панталона си. Междувременно животните всячески се стараят да привлекат вниманието ни с какви ли не маймунджулъци - тигри реват, пеликани се гмуркат, пауни разперват опашки, лъвчета се боричкат с майка си, мечки се изправят на задни лапи, но уви - нищо не успява да впечатли нашите зверчета. Още малко рев за разкош - Девин си е прехапал устната и леко кърви. На финала и едно групово мрънкане на три гласа - децата научават жестоката истина, че ще трябва да се мъкнат с нас и в магазина, за да напазаруваме нещо за вечеря. Накрая за малко и аз да ревна като чух каква ни е сметката. И за финал, както става в готините трилъри, естествено, че краят ще е неочакван. Мислите си "Егати ужасния ден са имали тия!", но ще ви изненадам - прекарахме си супер и се прибрахме щастливи и доволни. Къде, къде по-драматични преживявания сме имали. 
А на вас пожелавам да преживеете един прекрасен Великден с любимите си хора, с много настроение и празничен дух. Нека светлината на празника озари душите и сърцата ни и станем по-добри!
Христос Воскресе!!!!

Ето и малко снимков материал от зоологическата.


Какво липсва на снимката? Естествено оградата. Грехота е тези три великолепни екземпляра да бъдат оставени да избягат.



Всички обожаваме захарен памук, но мразя последиците от него - момчетата успяват да си го полепят навсякъде.

Тук е виден изключителният интерес, който проявяват момчетата към животните в зоологическата.

Изтънченият му нос трудно понася животинската смрад.

1 коментар: