четвъртък, 30 декември 2010 г.

Зимна интерпретация на тема Мечо Пух

Поръчка: Двуетажна торта с Мечо Пух на зимна тематика

Вкус: Бял еклер
Поръчител: Мария Илиева (момичето, в чийто блог гостувах преди време)
Повод: Вторият рожден ден на дъщеричката й Мартина
Изпълнител: моя милост


Подробностите:
Мария се беше подсигурила със седмици напред. Даде ми поръчката два месеца предварително, за да е сигурна, че аз ще направя тортата. Изискванията й бяха задължително да присъства Прасчо, защото е любимият герой на Мартина, основният цвят да е червен и сюжетът да е коледен. Не мога да не призная, че първоначално бях в шок как хем да направя тортата червена, хем да пресъздам зимен пейзаж. Зажалвах се на моя скъп съпруг, че съм в творчески запек (извинявам се за думата, но най-точно определя състоянието, в което бях изпаднала), а той с присъщото му спокойствие отсече "Е к'во толкова го мислиш, бе Муцка? Ми то елементарно - прасе, Коледа, червено... Не се ли сещаш?" За миг си представих баталната сцена и тръпки ме побиха. Последваха реплики от рода на "Ти нормален ли си?", а той рече "Нямаш нюх ти за оригиналното!" и се фръцна. Вече бях не само в шок и със запек (припомням - творчески!), но и в съзнанието ми постоянно изскачаше кървавата картина. Да бяхме в Щатите, да прибегна до услугите на семейния психотерапевт, ама в случая нямах друг вариант, освен да се взема в ръце и сама да преборя уплахито (обожавам тая дума) и творческия застой. Както виждате, тортата взе, че се получи - и червенко има, и Прасчо цял целеничък, и сняг на парцали, и коледни мотиви... Много съм доволна от фигурките и особено от Мечо и Прасчо. Все по-добра ставам и все по-нескромна!:)))))








Тъй като рожденият ден се падаше в началото на седмицата, а партито и тортата бяха планирани за уикенда, Мария ме помоли за самата дата да направя едно кексче, естествено, отново с Пачо (така му вика  Марти). Ето го и него.
За ЧРД на Мартина имаше и още една торта, но от картон, която Мария й беше направила. Може да я видите тук. И за мен имаше парченце от нея (това с копченцето и раираната в бяло и червено панделка), в което се криеха любимите ми бонбонки Рафаело. Мария беше изпратила и подаръци за момчетата. Тук е моментът да благодаря на всички ви за прекрасните подаръци, които постоянно ни правите, за безбройните писма, с които ме радвате и трогвате до сълзи, за коледните картички и пожелания, за SMS-те и обажданията послучай празниците. 

Прегръщам ви силно и от сърце ви пожелавам весело посрещане на Новата година и дано тя ни донесе много здраве, радост и късмет! Дано сбъдне най-съкровените ни мечти! Дано сме щастливи, добри, щедри и обичащи!!!! 



вторник, 28 декември 2010 г.

"Всичко, от което се нуждаем е любов" и чат-пат някоя вкусна тортичка

Покрай празниците обикновено ставаме по-романтични и емоционални. Затова ми се иска да ви покажа две торти, които без колебание мога да сложа под един общ знаменател "ЛЮБОВ". 



Първата я правих по поръчка на една от най-близките ми приятелки - Дорето. Поводът бе годишнина от запознанството с любимия й мъж. И тъй като Дорчето е не само преизпълнена с любов, но е и доста бременничка, молбата й беше тортичката да е скромна откъм украса, но да е с мноооооооого шоколад и да е мнооооооооого вкусна. Можеш ли отказа на бременна жена?!?!? Изпълних заявката й стриктно. Декорацията е семпла, но пък пълна със символика. А относно вкуса - цитирам "Е, направо си се надскочила! Нямаш ли синка на д...то от удара в тавана?"







Тази торта отново бе поръчана от влюбена жена като подарък за рождения ден на скъпия й съпруг. Трябва да призная, че много се страхувах за дизайна. Мариета (така се казва прекрасната и обичаща съпруга) ми бе изпратила снимки на различни торти, от които трябваше да взаимствам елементи. Опасенията ми бяха да не стане твърде претрупано и кичозно. Обмислях цялостната визия седмици наред, докато накрая, в последния момент, концепцията бе чувствително променена. Успях да изпълня всички желания на Мариета, да добавя нещо от себе си и в крайна сметка да се получи стилна, страстна и красива торта. Безкрайно съм щастлива когато резултатът надмине очакванията ми, а случаят бе именно такъв. Нямах търпение да видя реакцията на Мариета. За моя огромна радост и тя каза, че тортата е в пъти по-красива от онова, което си е представяла. А знаете ли каква е била реакцията на самия Жоро (рожденикът) - "С какво толкова заслужих подобен подарък?" 


петък, 24 декември 2010 г.

Весела Коледа!

В навечерието на Коледа искам да ви пожелая много топлина, уют и настроение по празниците. Нека домовете ви се изпълнят с мирис на борчета и елхички, на вкусни гозби, на вино и канела. Отворете вратите си за Дядо Коледа, за близки и роднини, а сърцата си - за много любов и добрина. Бъдете близо до хората, които обичате! Бъдете щастливи! Бъдете благословени!
Бъдни вечер е един от най-любимите ми празници! Цял ден се скъсвам от готвене и чистене, но го правя с много желание и настроение.  Привечер изваждам купищата кутии с коледна украса и заедно със съпруга ми и децата украсяваме елхата и цялата къща.  Старая се всяка година декорацията да е различна. Тази съм се  спряла на традиционните цветове - червено, зелено и златно.  Палим и много свещи, защото с тях е още по- красиво и вълшебно. Накрая идва ред и на празничната трапеза, отрупана с традиционните постни ястия. Макар всички да ме познавате най-вече покрай тортите и другите сладости, трябва да отбележа, че в готвенето съм по-добра. Българските ястия са ми слабост. Не случайно бобът ми се слави като "най-вкусният на Балканския полуостров" (автор на това гръмко определение е сестра ми, но всички, които са го опитали, са на същото мнение). Бъдни вечер е чудесен повод да докажа кулинарните си умения. Стриктно се придържам към обичаите и приготвям само постни ястия. Днес сготвих прословутия ми боб, за който вече стана дума, чушки и зелеви сърмички с ориз, червени чушки пълнени с боб и бобена салата със заквасена сметана. Последното, колкото и странно да звучи, е адски вкусно! След малко отивам да омеся и питката с късмети и паричка.
И все пак, за да не изневеря на сладкото, предлагам ви и последните ми творения на коледна тематика. За 21 имах поръчки за общо 28 кексчета, 16 питифури и 150 курабийки. Сами се досещате колко време съм прекарала в месене, точене, печене, декориране и т.н. Но си заслужаваше. 


Коледно кексче
Коледни кексчета

Коледни курабийки

 
Коледни питифури

сряда, 22 декември 2010 г.

Семпли и стилни

Знаете колко харесвам семплите, изчистени и стилни торти. Наскоро имах щастието да спретна две такива. Коварното при този тип дизайн е, че всичко трябва да е съвършено - формата, цветовете, детайлите. При натруфенките торти множеството елементи и цветове отвличат вниманието и несъвършенствата могат лесно да бъдат замаскирани или да останат незабелязани. Но когато цялата декорация се състои в едно единствено цвете, например, място за издънки няма. Тогава и най-малкият дефект се набива на очи и съсипва всичко. Тъй че, простичките и елементарни на пръв поглед торти, далеч не са толкова лесни за изработване. За съжаление в България този стил не е сред популярните и харесваните. Тук на почит са пищните декорации, което е особено видно при сватбените торти. Ако няма водопад от минимум 100 рози и то яркочервени, непременно примесени със златничко, то хич не ми я хвалете!!! Затова съм безкрайно щастлива, когато ми се отдаде възможност да сътворя нещо по мой вкус.

Поръчката дойде от Стефи - красива българка, женена за холандец. Поводът да ме потърси бе рожденият ден на свекърва й Хенриета, която им идваше на гости. Стефи искаше да я изненада с "елегантна торта с изчистени форми", която да подобава на "дама с очарователен стил, по-скоро френски шик". За вдъхновение ми беше препоръчала да разгледам тортите на April Reed . Нямаше нужда да се ровя из нета, защото това е дизайнерката, на която най-много се възхищавам и в папката с "любими" имам куп снимки на нейни торти. Твърде далеч съм от съвършенството и фантазията, с които твори. Затова и не посмях да копирам някоя от тортите й. Първоначално избрах цветовете, защото Стефи искаше да знае в каква гама да подготви цялостната декорация за празника. Спрях се на розово и кафяво, обожавам тази комбинация. Останалото дойде някак от самосебе си. Крайният резултат определено ми допада. Още повече ми допадна коментарът на Стефи, когато видя тортата: "Ха, ами това е тя!!!" Имаше предвид, че тортата е досущ като свекървата, а за мен това беше повече от комплимент. 

А тази торта е много специална за мен, защото е първата, която правя за моята майка. Беше ми много криво, че съм правила торти за кого ли не, а за собствената ми майка - нищо! Но ето, че моментът да поправя тази черна несправедливост настъпи. Поводът - именият й ден. Казва се Николина. Майка е на две дъщери, баба на четирима внука, прекрасна съпруга и добър човек. С две думи - напълно си е заслужила тортата жената. Исках да е нещо нежно, стилно и красиво. И отново тръгнах от цветовете, а в последствие ми се избистри и дизайнът. Дантелата е истинска. Знам, че е супер непрофесионално да се използват неядливи материали, но нито имах време, нито пък необходимите умения да я изрисувам с роял айсинг. Розите, обаче, са от захарно тесто, та да не ме освиркате съвсем. Все пак и аз мога това-онова! Най-важното е, че успях да изненадам и зарадвам мама. Ма то след близо три години чакане как да не се изненада и зарадва!!!

четвъртък, 16 декември 2010 г.

Ирония на съдбата

Преди девет години, в края на ноември, научих нещо ужасно - сърчицето на бебето, което носех в утробата си, беше спряло. За лекарите това бе поредният случай, за мен - истинска трагедия! Преживях го много тежко. И до днес не мога, а и не искам да забравя болката, празнотата и безпомощността, които изпитах тогава. Всяка година на този ден сякаш отново губя частичка от себе си. А тази година на същата  дата имах поръчка за две торти и то не какви да е, а бебешки торти - една за момченце и една за момиченце. И това ако не е ирония на съдбата!?!?

Момчешката торта беше за бебе Нико, послучай навършването на първата му половин годинка. Дизайнът е изцяло копиран от друга торта, която майка му Ивайла ми изпрати на снимка. Оригиналът е творение на една от фликърските ми дружки, но нещо не ми остана време да й пиша писмо с молба за позволение да използвам дизайна, тъй че пишете го "краден"! Очевидно е, че съм далеч от нейните умения в моделирането на хора, но за сметка на това пък, смея да твърдя, че слончето ми стана по-сладко от нейното. (хаха!) Относно цветовете - все ми се струва, че в действителност бяха доста по-пастелни, отколкото на снимките, но както и да е. Важното е, че ми беше супер забавно и приятно да направя тази торта, а Ивайла много си я хареса.







 Момичешката тортичка беше по молба на Дани (адвокатката, която преди това ми беше поръчала кексчетата за имения ден на съпруга й). Имаше покана за бебешко парти, на което носенето на подаръци било забранено. Родителите помолили всеки от поканените да внесе каквато сума реши по сметката на дом за изоставени дечица, вместо да купува подаръци за тяхната дъщеричка. И за да не отиде с празни ръце, Дани решила да занесе моя торта. За дизайна ми се довери изцяло, а аз само това и чаках. Винаги съм си мечтала да направя нещо такова - супер бебешко, нежно и сладурско. Обожавам всеки милиметър от тази торта! Единственото, което ме дразни максимално, е противната златна подложка. Мисля, че това е една от най-прекрасните ми торти и ужасно си я обичам.  Плаках докато я правих, защото си мислех за малката душичка, която изгубих. Плаках докато й се радвах колко е красива! Плаках и защото трябваше да се разделя с нея. Ще си кажете "Ей, голяма ревла тая Буболинката! Удавила тортата в сълзи и сополи!", но не сте прави. Първо рядко си позволявам да цивря и второ, дори и да ми се случи, ползвам носна кърпичка. Тъй че - споко!!!


Като добавка към тортата направих и едно кексче - подарък от мен за бебчето, което се оказа дъщеричката на Гергана и Соломон Паси.  Разбрах го едва когато Дани дойде да вземе тортата. 


понеделник, 13 декември 2010 г.

Две торти за едно семейство


Не рядко се случва хората в едно семейство да имат съвсем близки рождени дати (както е и при две от моите момчета). Така е и в семейството на Зорница, която се свърза с мен, за да ми поръча две торти едновременно - за съпруга й Владо и за малката й дъщеричка Александра, които са рожденици в два последователни дни.
За таткото тортата трябваше да е нещо, свързано със Сан Франциско - един от любимите му градове, свързан с много спомени и преживявания. Нямаше какво да го мисля - беше ясно, че Golden Gate ще присъства на всяка цена. Реших, че най-удачният вариянт е да го нарисувам, тъй като подобна конструкция е много трудно да се изработи от захарно тесто. Сградите върху тортата са абстрактно копие на истинските такива. Като цяло тортата не блести с някакъв изключителен дизайн и изработка, но пък стана стилна и идейна. Мъжът ми и децата много й се превъзнасяха, което страшно ме учуди, но пък те, горките, грам не могат да рисуват и всичко, мацнато с бои, което прилича на нещо, много ги впечатлява. Надеждата ми е в Девин (най-малкият), който още преди да навърши две годинки, започна да рисува и има доста добри попадения. Не случайно през цялото време ,докато бях бременна с него, ми се рисуваше и издрасках сума тефтери. Лошото е, че и алкохол ми се пиеше, а принципно таквиз напитки не близвам. Най-много да стане някой художник пианде. 

За Али тортата бе копие на една, която майка й си беше харесала страшно, но искаше да има малко повече буболечки по нея. Оригиналът е на една  от приятелките ми във FLICKR, за която съм ви споменавала и друг път - казва се Лиса, живее в Австралия и има четири момчета. Тортите са и само хоби, но са невероятни! Мечтая си един ден и аз да постигна нейното съвършенство. Тук можете да им се полюбувате. Именно тази торта и моята с цветята за първия рожден ден на Калина, бяха победители в августовския конкурс на групата за детски торти (повече инфо тук). Излишно е да казвам колко бях щастлива, ама ще го направя все пак. 
Но да се върнем на тортата. След като помолих Лиса за разрешение да копирам дизайна й и тя бе така добра да ми позволи, се залових за работа. Удоволствие, удоволствие и пак удоволствие! Така премина цялостният процес по направата на тортата. И за да е още по-пълно удоволствието, за капак имах и страхотния шанс да се запозная с една невероятна фотографка - Лоис Слокоски, която дойде вкъщи специално, за да снима тортата. Бях на седмото небе от радост! Най-накрая и моя торта да бъде щракната професионално. А за запознанството ми с Лоис толкова се вълнувах! Преди това само се бях възхищавала на страхотните й фотографии, но и през ум не ми е минавало, че един ден ще ми дойде лично на гости. Вие пък може да й погостувате на сайта или в блога й. Само не го правете на гладно, защото рискувате да се удавите в собствената си слюнка. ха-ха!
И тази торта страшно си я харесвам и обичам, защото стана много весела и сладурска - също като малката Алинка, за която я направих. Тя дойде заедно с мама и татко да си я вземе от вкъщи. Най-много се впечатли от малките калинки, които се опитваше да изчопли с палавите си пръстенца, а Зори и Владо подскачаха отстрани в паника да не съсипе тортата. Бяха толкова готини!!! Пожелавам им от все сърце да си останат такова прекрасно семейство! 

събота, 11 декември 2010 г.

Торти с феички


Преди известно време ми се наложи в рамките на една седмица да направя две торти на тема Тинкърбел. И двете бяха за прекрасни малки госпожици, които празнуваха пети рожден ден. Бях много щастлива от предоставената ми възможност и в същото време доста притеснена дали ще се справя подобаващо на очакванията. Държа да отбележа, че и двете майки, които ми поръчаха тортите, бяха от любимата ми категория - ентусиазирани, организирани, изцяло отдадени на подготовката за празника, нетърпеливи и емоционални колкото и самите деца. Обожавам да контактувам с такива хора, защото неусетно ме заразяват с техния ентусиазъм и ме зареждат положително. И двете торти направих с огромно желание и любов, и двете ми доставиха истинско удоволствие, и с двете ми беше трудно да се разделя. За съжаление на снимките далеч не изглеждат толкова красиви, колкото бяха в действителност, което много ме натъжава. Снимките са единственото, което остава от тортите и когато те не са добри, направо ми се плаче...

Първата торта беше за Вики. Имах за модел снимка на друга торта, която Тони (майката на Вики) си беше харесала, но реших да импровизирам и да не се придържам много към дизайна. Запазих основните цветове - лилаво и зелено, но в доста по-пастелни нюанси. Останалото си дойде от самосебе си. Щеше ми се да не прекалявам нито с цветовете, нито с детайлите, а в същото време тортата да не остане постна - все пак бе за детски празник. Притеснявах се и от доста малкия размер на феичката, която се губеше на фона на голямата торта. Много съм доволна от деликатните детайли, които успях да постигна благодарение на роял айсинга (имам предвид малките точици и ефирните тревички). Работата с него е истинско удоволствие - бързо, лесно и ефектно! Мисля, че в крайна сметка се получи една много стилна, нежна и красива торта.


Другата рожденичка се казваше Юлиана. Благодаря на майка й Силвена, която ми помогна изключително много с идеите си относно дизайна на тортата. Хрумката за къщичката е изцяло нейна. Беше ми отбелязала и с точност до секундата  кои моменти от филмчето да изгледам, за да видя детайлите. Другите задължителни елементи, които трябваше да присъстват в декорацията, бяха пеперудите и цветята от венчето. Сиси ми беше споменала, че любимата феичка на Юлиана е Сребърна мъгла, а не Тинкърбел, затова реших да сложа нея. В последствие се оказа, че съм направила груба грешка, защото тя всъщност изобщо не участва във филмчето с къщичката и на децата веднага им е направило впечатление. Какво ми остава освен да се извиня, да си посипя главата с пепел и тихичко да се оправдая, че все пак съм майка само на момчета и у дома шансът да се гледа момичешки филм е нулев, което пък обеснява моето невежество по въпроса. 
Въпреки допуснатата грешка съм много доволна от крайния резултат. А още по-доволна съм, че в рамките на няколко дни успях да сътворя две коренно различни като визия и дизайн торти на една и съща тема.  














 

 А това е първата ми торта, която правих по темата. Беше за рождения ден на Божидара - по-малката дъщеричка на приятелката ми Марги.


 

сряда, 8 декември 2010 г.

Запознайте се с Ели!

фотография Елена Гледачева
Тези курабийки правих по поръчка на Ели - майката на Калина и Михаела, чиито торти вече са ви добре познати. 
Ели, освен прекрасна майка, е и добър фотограф. Има невероятен усет за красивото, за цветовете, за детайлите. Възхищавам се на таланта и умението й да комбинира, подреди и подчини всеки отделен елемент на цялостната концепция. Харесвам жизнерадостния стайлинг и веселото настроение, с което ме зареждат снимките й. Чудесно съчетава фотографията с дигитален скрапинг, а резултатът е винаги впечатляващ.
Курабийките ме помоли да направя специално за коледната фотосесия, която организира. И вие можете да станете част от нея. Облечете децата в най-празничните им дрешки и ги оставете пред обектива на Ели. Нима има по-мила и красива картичка от тази, с лика на вашите ангелчета?!? Мисля, че повече думи са ненужни, защото снимките сами по себе си казват всичко. 








Тук може да разгледате всички снимки на Ели, а за контакт с нея й пишете на 
egledacheva@yahoo.com