неделя, 31 октомври 2010 г.

HALLOWEEN

И аз да се отчета послучай празника на Вси светии. 
В нашето семейство не му отделяме специално внимание, но това не означава, че го отричаме или не го одобряваме. По отношение на празниците аз твърдо отстоявам максимата, че колкото повече - толкова по-добре. 
Поръчката получих от моя добра приятелка - Мария Пеева. Сигурно неведнъж сте чували или прочитали това име в края на англоговорящ филм, тъй като преводът е бил нейно дело. Освен великолепен преводач, тя е и прекрасна майка на три още по-прекрасни момчета. Та именно за тях ми поръча да направя курабийки и кексчета на хелоуинска тематика. 

Halloween cookies
С изрязването на курабийките имах голям проблем. Тъй като не разполагам с подходящи за празника кътери, реших да си изработя сама формички от картон, около които изрязвах с помощта на малко ножче. Оставям настрана факта, че така рязането  е супер бавно и досадно, но голямата ми драма бе, че тестото ставаше ужясно назъбено по края . За компенсация с декорирането се забавлявах много. След като изстинаха, покрих кукитата с ледена глазура от пудра захар и лимонов сок, с добавка на сладкарски бои за постигане на желаните цветове. Глазурата се нанася с мека четка за рисуване и става доста бързо и лесно. След като засъхна се заех с детайлите. Използвах роял айсинг за контурите, фондан  за апликациите и хранителни маркери за рисунките. Получиха се разнообразни и симпатични бисквитки съвсем в духа на Хелоуин. Имаше тиквени фенери, духчета, паяци, надгробни плочи, вещерски шапки, черепи и кости и какви ли не още уродщини.
Halloween cupcakes
И при кексчетата мотивите бяха същите, но вече в 3Д вариант. Надявам се все пак да са били повече вкусни, отколкото страшни.

събота, 30 октомври 2010 г.

Хайде на миниатюрите!!!

Това са две от нещата, които сътворих миналата седмица. 
 
Мини тортичката беше подарък за рождения ден на нашата стоматоложка, д-р Румяна Станчева. Освен, че е невероятен професионалист, тя е и прекрасен човек - изключително мила, добра и чаровна. Тортичката изцяло прилича на нея - нежна, деликатна, изтънчена. Пиша тия прекрасни неща по нейн адрес не за да съм спокойна, че следващия път като седна на зъболекарския стол няма да ми се случи нещо лошо, а защото са самата истина. Пожелавам й от все сърце да се запази такава!!!
Всички мини тортички от колекцията може да разгледате тук.
Те са наистина доста мънички - около 10 см на височина и са изработени изцяло от захарно тесто. Стават както за хапване, така и за сувенир.

 

Това къпкейкче  ми го поръча едно красиво и елегантно момиче за рождения ден на приятеля й. Искаше да го зарадва с торта, но за жалост имах доста поръчки и нямаше как да приема и нейната. Затова се спряхме на компромисния вариянт с кексчето. Мечето държи фотоапарат, тъй като рожденикът е запален фотограф.

неделя, 24 октомври 2010 г.

Торта Hannah Montana

Тази торта сътворих за едно приказно красиво, чаровно и артистично момиченце на име Фани, което стана на цели 7 години. Колкото цветен и весел е дизайнът, толкова сладка и емоционална е и рожденичката!
Не само истински се забавлявах докато проектирах и декорирах тортата, но благодарение на нея изживях нещо наистина прекрасно - видях радостта в детските очички. Рядко имам шанса да видя как реагират малките ми клиенти при първата среща с тортата. Обикновено идват мама или тати да я вземат, но без детето, за да е изненада. После ми пишат или се обаждат да разкажат каква е била реакцията и аз се опитвам да си пресъздам картинката. Но нищо не може да се сравни с живия контакт. Да усетиш онази неподправена детска радост, да видиш еуфоричното подскачане, да чуеш пляскането с ръце и възгласите - това е нещо съвсем различно!!! Очите ми се напълниха със сълзи от радост като гледах колко щастлива и доволна е Фани. За нея тортата беше пълна изненада. Най-много се впечатли от изписаното й име върху втория етаж на тортата, защото точно такъв, всъщност, е нейният подпис. Открехна ме мама Милена и съм й много благодарна. Всеки път, когато предавам тортите, ми е трудно да се разделя с тях, защото много си ги обичам, но в този случай ми бе по-трудно да се разделя с малката Фани.  Искаше ми се грейналите й очички и звънкото й гласче да не си тръгват от моя дом.
Благодаря ти за експлозията от емоции и за ведрото настроение, с което ме зареди, чаровна госпожице! 
 Още снимки може да видите тук

неделя, 17 октомври 2010 г.

Честит Рожден Ден, скъпи!

     Ща не ща, съпругът ми одъртя с още една година. За контраст отбелязахме този тъжен факт много весело. Първо празнувахме вкъщи с децата и най-близките ни хора, а после се отдадохме на песни и танци в известен столичен пиано-бар. 
И както си му е редът при подобен род мероприятия, освен гостите и веселбата, друг основен акцент са тортата и подаръците. Дето се вика, без тях рожденият ден не е никакъв рожден ден!!! Е, при нас ги имаше и двете. 

   Тази година имах неблагоразумието да оставя покупката на подарък за последния момент и то в присъствието на децата. Реших да се допитам до тях с какво да изненадаме тати и получих следните предложения: Девин (най-малкият) ентусиазирано се опита да прокара идеята за някво много готино джипче, което си бил харесал и бил сигурен, че и баща му страшно ще му се изкефи. Давид (средният) подходи доста по-прагматично като предложи да му вземем 20 бирички и да ни е мирна главата (солиден запас като се имат предвид мижавите потребности на Пламен от подобен род напитки). Денис (най-големият) предположи, че някоя гъзарска дрешка ще свърши работа. В крайна сметка уважих мнението им и закупих един симпатичен суитчър и няколко кенчета биричка. Само с джипчето ударихме на камък, защото не открихме онова готиното. Дадохме си мъжка дума да пазим в тайна подаръците до следващия ден. Обаче се оказа, че Девин или не е много наясно какво означава "следващия ден", или не знае какво е "мъжка дума". Още щом чу баща му да се прибира от работа, изтича на входната врата и изчурулика: "Тате, тва, дето се дрънчи в кутията, са три бирички и сме ти купили и едно кебапче да си хапнеш за рождения ден!" Тва с кебапчето си беше чиста заблуда, щото такова нямаше. А и изненада вече нямаше! 

   При тортата издънки не допуснах. За моя огромна радост се получи точно така, както исках. От край време си мечтаех да спретна дизайн в кафяво и зелено и ето, че най-сетне ми се отдаде тази възможност. Още повече, че и пълнежът отговаряше на тази цветова комбинация. Съпругът ми е луд не тема мента и шоколад. Това са двата му любими вкуса. Е, реших да ги съчетая и се получи нещо наистина вкусно и екзотично. Използвах какаови блатове, напоени с чай от мента и два вида крем - шоколадов (известен из тортените форуми като "шоколадовия крем на Буболинката") и ментов с парченца шоколад "After Eight". Нямах търпение да разрежем тортата, за да пробвам какво се е получило. Е, с ръка на сърцето мога да ви уверя, че беше уникално!!! Нямаше човек, който да не си изяде парчето до последната троха. Всички останаха очаровани от нестандартния и специфичен вкус. 

Черпя и вас виртуално за здравето на моя скъп и мил съпруг! Да ми е жив и здрав! 
Обичам те, коте!!!

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Тортата на Ана-Мария или Провансалска торта с макове

Кръстих тази торта "провансалска", защото като я гледам сякаш се пренасям на село - сред тревите, маковете, житата... Вдишвам оня чист, изпълнен с аромати и пеперуди въздух. Усещам закачливия полъх на вятъра, който си играе с косите ми и гъделичка кожата ми. Разтапям се под ласките на жаркото слънце. Дочувам жуженето на пчелите  и скърцането на щурчетата. Всичко е така приказно и романтично!!!
Как дойде идеята за тортата. Майката на Ана-Мария, Ели, ми показа една торта, която си бе харесала. Моментално си представих моята интерпретация на темата -  зелена, двуетажна, с макове, цветя, пеперуди, сламена панделка и с малката сладка кукличка, която от месеци си бях набелязала в един магазин. Мечтаех си за деня, в който ще имам повод да я купя. 
И ето, че този ден дойде. Веднага отскочих до мола и останах като втрещена - магазинчето вече го нямаше. Добре, че я бях видяла и на още едно място. Не искам и да си помисля какво разочарование щях да преживея, ако не я бях открила и там. Мисля, че страхотно се вписва в цялостната визия на тортата и е прекрасен акцент. Сякаш самата Ана-Мария се е върнала назад във времето и тича волно сред тревите, маковете и житата...Вятърът я гони закачливо и роши слънчевите й коси. Небето се оглежда в очите й, а щурчетата й нашепват "Честит Рожден Ден". И всичко е така приказно...
Да знаете само колко се зарадвах, когато Ели ми прати снимка на Ана-Мария и тортата, снимани насред зелена тревичка. Сторило й се, че няма по-подходящо място от това. Ами да! Значи и тя е усетила всичко онова, което чувствах аз, докато правех тортата. Вече съм сигурна, че в тортите ми има не само любов, но и магия. 



    А това е подаръкът, с който Ели много ме зарадва - едно от нейните стилни и шикозни цветя от плат. Бях си го харесала в албума й във Face book и й писах, че ми е любимо. И тя решила да ми го подари. 
Благодаря ти, Ели! За жеста и затова, че те познавам!


А това съм аз с подаръка. 


вторник, 5 октомври 2010 г.

Пантофки за проходили крачета

Ето, че моята най-малка и най-редовна клиентка Калина направи първите си стъпки. И съвсем естествено мама Ели направи поредната поръчка - торта за прощъпулника. Дизайнът е краден. Писах писмо до дамата, направила тортата оригинал, с молба да ми позволи и аз да направя такава, но тя така и не ми отговори. Нямаше как - наложи се да плагиятствам най-безцеремонно. Дали изпитвам угризения??? Не! Забавлявах се страхотно докато я правих, получи се сладурска и кокетна, мама Ели я хареса... Какво повече мога да искам?!?!? Най-мъничкият ми син Девин също много й се радваше. Постоянно ме питаше кога ще дадем обувчиците на бебе КалинИ (той така я нарича), дали ще й станат, сега боса ли ходи, като не са при нея. Мечо пък му беше толкова любим, че искаше да го целува и да си го гушка, но не го огря, естествено. 
Тази торта ми донесе и допълнителна радост - най-накрая се запознах лично с Ели и със самата Калина, като дойдоха да си  вземат тортата. А каква фотосесия са спретнали двете послучай празника!!! Просто приказка. Непременно я разгледайте тук.
Повече детайли може да видите тук

3 в 1

Това е тортата, която Мария ми поръча за своя любим съпруг Тито. В нея трябваше да присъстват три неща - Harley Davidson, ZZ Top и New York.
Една торта, която ми донесе няколко безсънни нощи, неповторимо удоволствие и огромно удовлетворение. Почвам подред.
Безсънните нощи бяха първо в умуване и чудене какво точно да направя, а после от притеснение и нерви дали ще успея да се справя. Е, след като избистрих цялостната концепция в главата си, дойде ред на истинското и неповторимо удоволствие. И представа си нямате колко приятно ми бе да изработя всеки един детайл. 
Моторът - обожавам всичко що е Harley Davidson!!! Още не мога да си избия от главата бебешката количка, която тази велика компания подари за бебето на Памела Андерсън. За жалост не мога да намеря снимка в нета да ви я покажа. Жестока беше - все едно гледаш мотор, преобразен в количка, с всичките му атрибути и отличителни белези на Harley Davidson! Колко съм си мечтала и на мен някой да ми подари такава!!! Ама не! Три момчета родих и нищо...Айде пак се отплеснах с глупости.
Та за мотора - опитах се да пресъздам максимално стила и дизайна. Изрових всички играчки-мотори на децата и свалих куп снимки от нета. Грешката ми е, че от нетърпение да го видя завършен, не оставих гумите достатъчно дълго да съхнат и в последствие от тежестта на мотора те се сплескаха. Стана готин харлей, ама със спукани гуми. Нищо нетипично, между прочем, за нашата мила родина - купуваш си як мотор и завистливите съседи ти нарязват гумите. 
ZZ Top - Мария искаше да направя един от брадатите чичковци, но не можах. И друг път съм ви се оплаквала колко съм зле с моделирането на хора, така че няма смисъл пак да се жалвам. Прецених, че и две китари ще свършат работа. Е, верно, без струни, ама рокерски! Като стана дума за рок - това е моята музика. Ама як, тежък рок!!! По душа и сърце съм заклета металистка, макар визуално отдавна да не ми личи.
New York - тук беше ясно, че без небостъргачи няма да мине, но реших да ги направя максимално стилизирани. Надявам се все пак да си личи, че това са сгради. Мислех и една ябълка с надпис NY да сложа (нали на Ню Йорк галено му викат голямата ябълка), но ми се стори кичозно и я махнах. 
В крайна сметка получи се това, което виждате. И дойде ред на удовлетворението..., онова огромното, за което ви споменах в началото. 
Ето и споделеното от Мария. Направила е и страхотни снимки на тортата, за което й благодаря. 

понеделник, 4 октомври 2010 г.

Влакчето Томас за Ноли

Това е тортата, която мама Лени ми поръча да направя за третия рожден ден на нейното скъпо момченце Нолан. Прати ми снимка на ето тази торта, но трябваше да я прекроя на едноетажна. Признавам, че оригиналът е страхотен и дразнещо съвършен. Обожавам всички торти на тази  жена. Доста по-напред е от мен с матириала (и нямам предвид само четирите й момчета!). Но да се върна към моята торта. Голямото предизвикателство беше самото влакче. Вече бях го правила веднъж и знаех колко е сложно и претенциозно. Мислех си, че вече имам опит и ще ми е по-лесно, но отново ми отне часове. Изработването на фигури от захарно тесто, които трябва да отговарят максимално на оригинала, е трудна задача. Първо е необходимо тестото да се оцвети в точните цветове и нюанси, а с малкото бои, които имам, понякога това е доста трудно. После следва да се преценят размера и пропорциите и да се постигне желаната форма. Накрая идва ред на детайлите - най-забавната и най-джвръчкава работа! И когато всичко е готово има два вариянта - или да се радваш, че е станало супер или да се тръшкаш, че не е съвсем както трябва. В случая, за моя огромна радост и облекчение, беше първият вариянт. Мисля, че добре ми се получи. На това мнение бяха и синовете ми, и съпругът ми, и майката и таткото на Ноли. Пък самият Ноли толкова си харесал тортата, че не позволил да я разрежат. Майка му се закани следващия път, живот и здраве, да поръча и една цитирам "невзрачна торта", та да могат и да си хапнат. Това е чудесна идея, Лени!
Честит 3-ти Рожден ден, Нолан!!!